ХОМЕОПАТИЧНА ПРАКТИКА

Хомеопатията е реактивен терапевтичен метод. Следователно нейните граници зависят от възможностите за реакция на организма. Съгласно основните дефиниции на метода, хомеопатичното лечение е възможно и ефективно само ако са изпълнени следните три условия:

1. Болестния процес е обратим.
2. Болният е способен да реагира и организмът му може да понесе реакцията.
3. Съществува вещество, което предизвиква у здрав индивид “подобно страдание”, а у болния оздравителна реакция.

От тук става пределно ясно, че някой болести са извън обсега й на действие: острите тежки заболявания, шоковите състояния, изискващи спешна медицинска интервенция, класическото хирургическо лечение. Както и традиционната терапия, така и хомеопатията не е “панацея” и не може да е ефикасна при всички заболявания. Тя няма претенцията да лекува всичко. Сферата й на действие е доста широка, но все пак лимитирана. Опростено казано, хомеопатията е ефикасна и препоръчителна в случаите, когато организмът е способен сам да се пребори с болестта, мобилизирайки собствения си потенциал. Тя обаче остава безсилна, когато защитните сили са изчерпани или крайно ограничени. Така например, хроничните болести или заболяванията в остър стадии, при които се налага спешна помощ, хирургична или друга специализирана намеса, не са от ресора на хомеопатията. Никой съзнателен лекар-хомеопат няма да лекува само с хомеопатия например менингит, туберкулоза, онкологични заболявания, инфаркт на миокарда или инсулино зависим диабет. В тези случаи, тя може да се използва само като допълваща (комплементарна) на традиционната терапия. При хроничните заболявания, третирани консервативно с алопатични медикаменти или по хирургичен път, хомеопатията може да се използва като комплементарна терапия дори при тежки случаи поради фармакологичното си действие и специфичния подход към болния. Това допълващо действие се изразява в частност в по-добра поносимост към конвенционалното лечение или в постигането на оптималното действие на алопатичния медикамент при по малка доза. В много случаи тя позволява да се избегнат страничните въздействия, кумулативния ефект и нежелателната ятрогенизация.

ПРЕДИМСТВА

Хомеопатичните медикаменти сами по себе си са лишени от вредни странични въздействия, което е важно преимущество. Нещо повече – те въздействат като специфични модулатори на функциите на болния организъм – т.е. по посока на генетично детерминирания имунологичен отговор, а именно това е било и е в центъра на вниманието и желанието на всеки квалифициран лекар. Хомеопатичното лекарство не действа чрез количество (доза), а чрез качествения си състав – следователно при него не се наблюдават процеси на кумулация (натрупване), привикване или сенсибилизация (алергизация). Тези качества го доближават едва ли не до “идеалния” медикамент. Това е особено важно в съвременния ни свят, свят на наложителна стресова адаптация, когато много фактори влияят дори и вътреутробно върху тази уникална наша система за самозащита изградена на принципа “направено, предварително подготвено”, наречена имунитет. С галопиращата урбанизация, кибернитизация и космополизъм на обществото, ние принудително и с бързи темпове рушим малко или много връзките на Homo sapiens с първоизточниците на природата.
Всичко това прави особено актуален въпроса за мястото, ефективността и възможностите на хомеопатичния терапевтичен метод – метод на “нежната” медицина, природо- и личностно-съобразна.

ХОМЕОПАТИЯТА И ДЕЦАТА

В последно време, броят на педиатрите, които предписват хомеопатични медикаменти, нараства значително. Липсата на риск и странични ефекти, съчетани с възможността за бързо и ефикасното третиране на немалко остри, рецидивиращи и хронични заболявания, правят от хомеопатията особено подходящ метод за лечение на малките пациенти. Няколко са причините са това:
• Децата приемат добре хомеопатичните лекарства;
• Лечението не е токсично: в този смисъл няма нужда да се обаждате на спешна помощ в случай, че детето погълне цялото съдържане на опаковката;
• Хомеопатичното лечение не води до привикване;
• Хомеопатичното лечение не само се съобразява с естествените защитни сили на организма, но също така ги и оптимизира. А това го прави и отличен метод за превенция на редица заболявания;
• Хомеопатичното лечение е по-евтино от алопатичното.

Единствената трудност е приемът на лекарствата. Не е лесно да накараш бебе да държи гранулите под езика си, докато те се стопят. Какво може да се направи в такъв случай – съществуват няколко възможности, като изборът е на пациента:
• При новородените и кърмачетата, гранулите се разтварят в шишето с биберон с малко вода (не мляко или плодов сок!). Преди да се даде лекарството е добре шишето добре да се разклати, за да се динамизира отново препарата.
• Гранулите се стриват между две лъжички „на едър прах” който се изсипва в устата на детето или се дават една по една, за да ги смуче;
• След 1-3-та година, приемът на гранули се осъществява като при възрастните – сублингвален.

ПОКАЗАНИЯ

Хомеопатията е най-полезна при патологични състояния, където стимулирания защитен потенциал на организма е в състояние да възстанови хомеостазата. Възможностите на хомеопатията не се изчерпват с изброените по-долу заболявания, но схематично най-ефикасна тя е при страдания които могат да се разделят условно на следните големи групи:

1. Остра инфекциозна патология – с изключение на тежките клинични случаи цитирани по-горе и патология с известна етиология – бактериална, паразитарна, микотична – при която имаме успешно етиотропно алопатично лечение. Неоспорим е ефекта при вирусните заболявания: грип и грипоподобни инфекции, инфекции на горните и долни дихателни пътища включая бронхити, бронхиолити и пневмопатии с посочената етиология, детските екзантеми, херпесните инфекции и др. Да не забравяме, че тази „банална“ патология съставлява около 80% от приема на амбулаторния лекар!

2. Хронични и рецидивиращи заболявания или както ние ги наричаме болести на “терена” – ринити, ринофарингити, риноетмоидити, тонзилити, тонзилофарингити, синузити, отити, аденоидни вегетации; имуноалергични заболявания – сенна хрема, строфулос, синобронхиални синдроми, бронхиална астма; алергии на храносмилателния тракт, кожни алергии, бенигнени луцити, хронични дерматози, инфекциозни дерматози предимно от вирусен произход, рецидивиращи доброкачествени кожни заболявания- като веруци, кондиломи и др.; реактивни артрити и ревматични заболявания (ІІІ – ІV тип по класификацията на Dumond); патология на опорно- двигателния апарат; хронични и рецидивиращи заболявания на урогениталната система, храносмилателна и много други.

3. Стрес свързана патология с функционални нарушения – реверзибилни психоемоционални нарушения – страхови неврози, хистероподобни състояния, реактивни депресии и пр.

4. А/Г проблеми – дисменореи, предменструални синдроми, раждане и следродов период, климактеричен период и др.

5. Патология свързана със спортна дейност, травматизъм (неизискващ хирургична интервенция), пред и следоперативна подготовка и лечение (в контекста на комплементарна терапия) и много други.

КЛИНИЧНА ХОМЕОПАТИЧНА ПРАКТИКА

Практически е невъзможно да се изброят или сгрупират всички заболявания, при които хомеопатията е ефективна, по-важното е тя да се практикува от квалифициран лекар специалист в съответната област , който единствен е в състояние да прецени нейните възможности при наличния казус. Когато клиничната необходимост го оправдава не е нито несъвместимо, нито еретично да се съчетава хомеопатичното с алопатичното лечение. Тези две терапевтични практики са напълно съвместими: хомеопатичното лекарство остава активно, когато е комбинирано с алопатично такова, и обратното. Лекарят-хомеопат има на свое разположение възможностите на хомеопатията, но така също и на алопатията и може, в зависимост от случая, да избере едното или другото, или да ги приложи едновременно. Например, при тежки бактериални инфекции, антибиотиците са особено необходими и използването им е напълно оправдано и наложително. Също така, при мигренозен пристъп основното хомеопатично лечение много добре се съвместява със способите на традиционната терапия за овладяване на пристъпа и намаляване на болката.
Още в ІV век пр.н.е. Хипократ пророчески ни завещава единството на двата метода: “ При лечението на един и същи болен с успех могат да се прилагат едновременно лекарства някой от които имат симптоми сходни с болестта, а други са противоположни на нея!”

Хомеопатът е преди всичко ЛЕКАР! На професионалната му квалификация и човешката му съвест лежи възможността умело да борави с двата терапевтични метода. И следва да ги използва с максимална полза за болния не забравяйки за основния принцип на медицината – “Primum non nocere!”

Ако желаете преглед и консултация с д-р Иван Несторов, моля посетете страницата „Запитване за преглед“

 << Към начална страница