Хомеопатията днес

Още от появата си хомеопатията е подложена на редица спорове и нееднозначни оценки. Противниците й дори сипят упреци, че тя не е нищо повече от лечение с пласебо.

На първо място трябва да се отбележи, че хомеопатията е реално съществуваща лечебна практика. Клиничната й ефикасност се доказва ежедневно от повече от 150 000 практикуващи я лекари по цял свят. Те констатират благотворното й влияние (и то не само по отношение на по-леко протичащите болести), въпреки че механизмът й на действие в много случаи все още е обект на научни изследвания. Колкото до внушението и самовнушението, фактът, че с хомеопатия успешно се лекуват бебета и животни, е доказателство за безпочвеността на тези обвинения.

Редица публикации дават доказателства за реални резултати от хомеопатичното лечение при някои болести. През 1997 г. в списание “The Lancet” един мета анализ, базиран на 89 изследвания, при които се сравняват хомеопатията и лечението с пласебо, прави заключението, че ефикасността на хомеопатията е безспорна. Авторите на анализа, също така настояли за провеждане на двойно сляпо изследване, което да отговаря на безспорни научни критерии, за да потвърдят позицията си.

В крайна сметка, изследователите в цял свят днес се интересуват от ефекта на разтворите с високи разреждания. Измежду няколкото теории-хипотези за въздействието на високо разредените хомеопатични субстанции най-приемливи и разпространени са: теорията за амолекулярната информация и информационно-енергетичната. Обяснението им се търси в две направления: първо – допуска се материалното продължение на лекарствения субстрат, не на молекулно, а на дисперсно ниво и второ – лансира се хипотезата за информационно въздействие на субстрата върху разтвора с изменение на неговите свойства. За тези предположения са необходими две условия – разреждане и динамизация, а именно те са базисните етапи в изготвянето на хомеопатичния медикамент. В основата на първото направление лежи известното положение за принципиалната невъзможност за изчезване на материя и енергия. В днешни дни физиците- теоритици в областта на квантовата механика поддържат концепцията за невъзможността за изчезване на информация –т.н.“ универсална банка данни.” Британския физик Дж. Бел счита, че секрета на хомеопатичната информация е в областта на квантовата механика и по- точно в сферата на корпускулярно-вълновите структури. Второто направление издига т.н. информационно- енергетична теория. Допуска се, че при процеса на разреждане и последваща динамизация, информационното действие на субстрата се предава впоследствие благодарение на изменените свойства и параметри на разтвора. В трудовите на проф. Бенависта (САЩ) и проф.Луй Рей (Швейцария), независимо един от друг, са показани измененията в кристалната решетка на разтворителя след срещата със съответен материален субстрат в разреждане и последвалата го динамизация. Известният Нобелов лауреат проф. Люк Монтание, който е един от учените, доказали факта, че СПИН се причинява от вирус, направи изявление, което дори шокира и научната общност. Той твърди, че ДНК молекули могат да се „самотелепортират“ далече и да оставят в структурата на водата свои електромагнитни отпечатъци. Проф. Монтание счита,че РНК може да приема тези отпечатъци за истински молекули, да разчита информацията от тях и да синтезира вече съвсем реално съществуващи белтъци. Експериментът, който го е довел до това заключение, е следният. Две епруветки, които са близо една до друга, изолирани от магнитното поле на Земята и една от друга, се подлагат на слаби електромагнитни облъчвания с изключително ниска честота от 7 херца. В едната епруветка се съдържат ДНК фрагменти с дължина около сто нуклеотида, а в другата има чиста вода. След 16-18 часа съдържанието на двете епруветки се изследва с метода на полимеразната верижна реакция – стандартна процедура за търсене на следи от ДНК. Според  проф. Монтание, след това и в двете епруветки са открити фрагменти на ДНК.

Тези теории макар и частично доказани все още крият неизвестни. Вероятно със задълбочаването на изследванията в областта на квантовата механика , невробиологията, в частност невротрансмитерната система (моноаминергичните, холинергичните, пептидергичните , ГАМК структури) и имунологичните клетъчно молекулярни механизми ще се стигне до стройна, научно обоснована и аргументирана теория на хомеопатията. Нека не забравяме, че ефикасното действие на нитроглицерина, хинина и много др. медикаменти е било признато доста преди откриването на научно аргументирания им механизъм на действие!
С казаното до тук виждаме, че хомеопатията като медицински терапевтичен метод се е развивала и се развива в две основни насоки – практическа медицина – базирайки се на доказаната клинична ефикасност и второ – представлява огромно и благодатно поле за научни изследвания и експерименти, които потвърждават възможностите и на физиопатологично и фармакологично ниво. Например във Франция учени от Медицинския университет “Бордо II” работят върху въздействието на разтворите на аспирина. Те показват, че ацетилсалициловата киселина приложена като хомеопатичен медикамент в стотични разреждания намалява сигнификантно времето на кървене в цялата група при непромененена тромбоцитна агрегация и леко повишаване нивото на тромбина (в обичайните алопатични дози, аспиринът има антиагрегантен ефект и може да причини кръвоизливи). Това противоположно действие на субстанциите в съответни разреждания, е още едно доказателство на принципите на подобието и на безкрайно малката доза.

Интересно е да се отбележи, че съвременната наука и медицина непрекъснато откриват някои понятия (идеи, принципи), присъщи на хомеопатията. Така например:

• Принципът на подобието е познат и като универсален биологичен закон.
• Действието на безкрайно малките дози е прието и в традиционната медицина, също както и феномена на Arndt – Schultz*.
• Последните открития на генетиката и имунологията се опират на схващането, че човешкият организъм реагира като съвкупност от биологични, физиологични и психически особености, като тази реакция е абсолютно индивидуална. А това потвърждава принципа на строго индивидуалния подход в хомеопатията и потвърждава важността на терена особено при лечението на хроничните патологии;
• И накрая, идеята за “терена” в хомеопатията започва да се потвърждава и в традиционната медицина с откритията на професор Джин Даусет (Нобелова награда за медицина през 1980 г.), касаещи имунната система.

В заключение бих искал да припомня, че влезлия в сила от 01.01.2005 г Закон за Здравето на РБългария легитимира хомеопатията като комплементарен терапевтичен метод, неразделна част от медицината / гл. VІ – «Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве»/.

*Феномен на Arndt-Schultz – обръщане ефекта на медикамента в зависимост от дозата му. – бел. авт.

Ако желаете да се възползвате от  хомеопатичния терапевтичен метод, моля посетете страницата „Запитване за преглед“

<< Kъм  начална страница