ХОМЕОПАТИЯТА – НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ МЕДИЦИНАТА

Хомеопатията е терапевтичен метод, който използва субстанции от различен (в повечето случай естествен) произход, стимулирайки естествените възможности на организма да се справи с болестта. Тя обръща внимание на съвкупността от физически и психически характеристики на пациента, като се старае да възвърне нарушеното равновесие. По този начин атакува не само симптомите на болестта, но и лекува болния като цяло, като индивид поставен в специфичното си обкръжение в обществото – т. нар. “терен”*.

*Базисно, сборно понятие в хомеопатията – обединява понятията  “хроничен начин на реакция” и “чувствителен тип”. Най-общо под понятието “терен” се разбира съвкупността от физическите, психическите, поведенческите и наследствените особености на човека, както и факторите от околната среда, които по един или друг начин оказват влияние върху живота , здравето и начина на протичане на болестите на съответния индивид – бел. авт.

Терминът хомеопатия е използван за пръв път от д-р Самуел Ханеман в началото на 19 век. Наименованието произлиза от двете гръцки думи: homeo– подобен, и pathos – страдание, болка.

Хомеопатията се определя като метод от медицината, в чиято основа стои идеята да се лекува пациентът с такива вещества, които могат да предизвикат при здрав индивид симптоми, подобни на тези, които се наблюдават при болния. За целите на хомеопатията, тези субстанции се разреждат и динамизират, след което се предписват в безкрайно малки дози. Оттук изхождат и   два от основните принципи на хомеопатията: принцип на подобието – т. е. подобното се лекува с подобно, и принцип на безкрайно малката доза.

 ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ

Основите на хомеопатията могат да бъдат открити още в древността при бащата на медицината – Хипократ (460 г. пр.н.е). В своите трудове той говори за основните принципи на медицината, които са валидни и днес. Освен върху необходимостта да се познава човешкото тяло и начинът, по който то функционира (т. е. анатомията и физиологията), Хипократ набляга  върху значението на клиничния преглед и снемането на подробна и задълбочена анамнезата на болния, както и върху съобразяването на лечението на всеки пациент с неговата възраст, морфология, пол, начин на хранене, включително и с климатичните особености, при които живее. Древногръцкият лекар е и първият, който обявява, че някои болести се лекуват чрез противоположности (лечение на топло чрез студено), други напротив – чрез подобия (топло чрез топло). Според Хипократ, всеки болен, в зависимост от реактивността си, реагира по различен начин на едно и също заболяване, както и на един и същ метод на лечение.

Върху тези основи изгражда теорията си и д-р Кристиян Фредерик Самуел Ханеман (1755 – 1843 г.), който формулира хомеопатията като медицинска наука и пряко я интегрира в нея като терапевтичен метод. Роден в гр. Мейсен, Саксония, той учи медицина в Лайпциг от 1775 до 1779 г. През 1780 г. започва да работи като лекар, но скоро се разочарова от неефективността на използваните тогава методи и лекарства, изоставя медицинската си практика и се посвещава (в продължение на 6 години) на изследователска работа. Поставя си за цел да изучи ефекта на лекарствата, като приема тезата на известния швейцарски лекар фон Хален, според който въздействието на медикаментите трябва винаги да се експериментира върху здрави хора.

Докато превежда “За медицината” на шотландския лекар Кълан, Ханеман е заинтригуван от едно интересно наблюдение: хининът (добре познато средство против треска), приеман във високи дози от здрав човек, може да предизвика при него симптомите, които обикновено  лекува при болния. Той изпробва действието на хинина върху себе си и установява, че лекарството действа на принципа на подобието, т. е. предизвиква в здравия организъм същите симптоми, демонстрирани от болния. Така през 1796 г. ( в годината когато Ед. Дженър прави първата ваксинация) Ханеман открива един от основните принципи на хомеопатията.

Изхождайки от този принцип, Ханеман продължава изследванията си, като експериментира действието на близо 100 вида медикаменти върху себе си, учениците си и членовете на семейството си. В хода на работата, той решава значително да разреди лекарствата и установява, че по този начин не само не намалява ефикасността им, а напротив – увеличава я.

През 1810 г. Ханеман публикува за пръв път “Органон на лечебното изкуство”, който полага основите на хомеопатията и който и до днес остава един от основните трудове за методиката на този тип лечение. Ханеман преподава от 1811 до 1821 г. в медицинския факултет в Лайпциг и постига удивителни резултати по време на епидемиите от тиф (през 1814 г.) и от холера (през 1831 г.). Оттогава започва и разпространението на хомеопатията в Европа и  по света.

 

ПРИНЦИПИ НА ХОМЕОПАТИЯТА

Известно е, че хомеопатията се основава на три важни принципа, формулирани от Ханеман: принцип на подобието, принцип на безкрайно малката доза и принцип на съвкупността при дефинирането на терена.

ПРИНЦИП НА ПОДОБИЕТО

Самуел Ханеман е един от първите привърженици на експерименталния метод в медицината, усърдно защитаван по-късно от Клод Бернар и валиден и до днес. Основният му принцип, революционен за своето време е, че човекът е най-добрият терен за изпробване на едно лекарство (много по-добър от лабораторните животни).

“Животното – пише Ханеман – не може адекватно да представи  промените, които стават с него и усещанията, които изпитва. Единствено човекът може да изрази всичко това с думи.”

Ханеман е открил това, което и съвременната фармакология (било тя хомеопатична или традиционна) признава: данните, обобщени при експериментите върху животни, не са валидни за хората. Независимо от типа лекарство, единствено клиничните експерименти върху хора, могат да дадат точна представа за неговото действие, за показанията и противопоказанията му.

И в наши дни, процесът на лансиране на нов медикамент, освен изпробването му върху лабораторни животни, включва неизменно и един дълъг и сложен етап на клинични опити върху хора.

Експериментът с хинина, на който Ханеман подлага себе си и учениците си, е илюстрация именно на този принцип. Заключенията са ясни: под въздействието на хинина, здравият организъм развива симптомите на маларийната треска (хининът също така е и основното лекарство при малария). Тази констатация стои в основата на принципа на подобието (обявен през 1796 г.). Ханеман също така констатира, че пациентите не реагират по един и същ начин на лечението с дадено лекарство. А този факт отвежда до един друг основен принцип в хомеопатията: значението на “терена”.

ТРИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗАКОНА ЗА ПОДОБИЕТО  

1.     Всяко вещество, което притежава обективно фармакологично действие, независимо дали е с животински, растителен или минерален произход, предизвиква у здрав човек съвкупност от симптоми, които го характеризират.

2.     Всеки болен проявява съвкупност от симптоми, характеризиращи както болестта, така и самия него като човек.

3.     Оздравяването може да се постигне чрез предписване на много малки дози от веществото, способно да предизвика същите тези симптоми, ако се приеме в по-голяма доза от здрав човек.

Следващите два примера илюстрират добре принципа на подобието:

При ухапване от пчела, върху кожата се появява възпаление с розово-червеникав цвят, което е съпроводено с усещане за щипене и парене. Това състояние може да се облекчи с различни средства – компрес със студена вода или оцет, успокояващ антихистаминов мехлем и т. н. Съобразно принципа на подобието, всяко възпаление (начална форма на абсцес, ангина, ставни болки, алергични обриви) може да се лекува чрез многократно разреден разтвор от пчелна отрова (Apis mellifica).

Натравянето с арсеник се проявява чрез смущения на стомашно-чревния тракт. В минимални дози обаче (при които няма опасност от отравяне), той се използва в хомеопатията за лечение на подобните диспептичните прояви.

ПРИНЦИП НА БЕЗКРАЙНО МАЛКАТА ДОЗА

Когато лекарят-хомеопат лекува пациент, той му предписва в малки дози лекарство, което, поето в големи количества от здрав човек, предизвиква у последния симптоми, аналогични на тези, от които се оплаква болният.

Съвкупността от тези оплаквания представлява “патогенезата”* на медикамента. Всяко лекарство има своята патогенеза. Тя описва ефекта му върху:

  1. Соматичното състояние (т. е. състоянието на различни органи);
  2. Психо-емоционалното състояние ;
  3. Общите показатели – обща чувствителност към студ, горещина, влага и т. н.; модалност.**

*Механизмът на възникването и развитието на болестите. Тя обяснява защо и как се   развиват патологичните промени в отделните органи. Разяснява също и причините за появата на различните болестни симптоми  - бел. авт.

 ** Модалност – това е промяна към подобрение или влошаване на даден симптом на болния в зависимост от климат, сезон ,час на денонощието, поза и т.н – бел. авт.

Трябва да се отбележи, че традиционната медицина познава много случаи на промени в състоянието в зависимост от дозата на приеманото лекарство: например содата бикарбонат в големи дози е очистително (слабително средство), а в малки се предписва против разстройство; напръстникът (Digitalis purpurea), отровен за сърцето в големи дози, е също така класическо лекарство за сърдечна недостатъчност, когато се приема в малки количества.

Опиумът е добър пример за парадоксалния ефект на големите и малки дози: приеман обикновено като приспивателно, под формата на хомеопатичен разтвор, той се предписва и като средство против сънливост.

Кафето също може да бъде и сънотворно средство (освен добре познатия му ободряващ ефект).

Съществува обаче едно условие, за да се прояви това свойство: разтворът от предписаното лекарство трябва предварително да се динамизира, което усилва действието му. Двата процеса – разреждане и динамизиране – се извършват в лабораториите, където се приготвят хомеопатичните лекарства.

 

ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА

ИЗПОЛЗВАНИ СУБСТАНЦИИ

Малко от продуктите, използвани в хомеопатията, са синтетични, произведени в лаборатории – по-голямата част се извличат от естествени субстанции (растителни, животински или минерални). Броят на така наречените “хомеопатични първоизточници” днес надвишава 3 500.

Продуктите с растителен произход представляват повече от половината от използваните в хомеопатията вещества. Това най-често са билки, събирани от местата, където те обикновено се срещат. Растенията, доставени в лабораторията, трябва да отговарят на точни и строги показатели за качество. Важни са: периодът, в който е откъснато растението, мястото, климатът, надморската височина и др. Разбира се използват се и култивирани видове, като градинския невен. Обикновено се използва цялото растение, но в конкретни случаи, хомеопатични лекарства се извличат и от отделни негови части (цветове, листа, корени).

Продуктите с животински произход (мекотели, влечуги, насекоми) могат да бъдат както цели животни, като пчелата (Apis mellifica) или мравката (Formica rufa), така и отделни части, органи или секрети – например мастиленото вещество, което изпуска сепията (Sepia) или отровата на пепелянката (Vipera).

Продуктите с минерален произход представляват както прости и сложни вещества като сярата, среброто, сребърният нитрат, така и естествени химически комплекси (например мидените черупки или Calcarea carbonica; Petroleum и др.). Някои са и изкуствено синтезирани. Има и композитни сборове, като Causticum – смес от вар и калциев дисулфат.

В хомеопатията също така са известни и три основни типа препарати:

Биотерапевтичните медикаменти се получават на базата на продукти с микробиологичен произход, секрети, животински и растителни тъкани или алергени, които са стерилизирани, за да се получи хомеопатичен препарат. Ето няколко примера: Influenzinum, произведен от антигрипната ваксина на Института “Пастьор”, която, от своя страна, е разработена на базата на актуалните за сезона грипни вируси, според Световната здравна организация; Tuberculinum разработен на основата на култури от туберкулозен бацил и др.

Автоизотерапевтичните медикаменти се получават от вещества, които организмът на болния секретира, и съответно се използват само и единствено от него самия (урина, гной, храчки и др.)

Хетероизотерапевтичните медикаменти се извличат от вещества, външни за болния, към които той е алергичен. Това са т. нар. алергени – полени, домашен прах, животинска козина, както и някои медикаменти.

Имената на хомеопатичните препарати винаги са на латински. Тази практика се поддържа с цел да се създаде един универсален език на хомеопатията. Така във всяка страна, и на всички езици, имената на хомеопатичните лекарства са еднакви.

ПРИГОТВЯНЕ 

Първичните вещества за производство на хомеопатичното лекарство трябва предварително да се разредят, за да отговарят на критериите за безкрайно малката доза, дефинирани от Ханеман. Този процес е различен, в зависимост от това дали става въпрос за разтворима субстанция (растителни и животински продукти, отрови) или за неразтворима такава (минерални продукти).

Стриване

Този метод се използва, когато субстанциите, от които се приготвя хомеопатичното лекарство, са неразтворими във вода или алкохол (най-често това са веществата с минерален произход).

Изходната субстанция се стрива в съд, след това 1 част от веществото се разбива с 99 части лактоза (млечна захар) и се получава 1 CH стриване. Операцията се повтаря в друг съд, за да се получи 2 CH, после в трети – 3 CH и т. н.

 

РАЗРЕЖДАНИЯ  

Най-често хомеопатичните лекарства се приготвят чрез последователни разреждания на изходната субстанция в алкохол или дестилирана вода и последващи сукусии (т. е. разтръсквания). Счита се, че чрез тях веществото, от което се приготвя хомеопатичното лекарство, предава информация на разтвора, в който се намира. Така дори много силно отровни вещества стават нетоксични (тъй като концентрацията им в разтвора е почти неизмерима) и се превръщат в лекарства.

Разрежданията се извършват на базата на тинктури – майки. За да се получат те, използваният продукт се поставя в определен  разтворител (обикновено спирт или вода).

Някои от субстанциите (най-вече тези, с животински произход – червена мравка, пчела и др.) се мацерират цели в спиртен разтвор и престояват определен период от време.

При растенията процесът е различен. Най-напред се проверява влажността им, измерват се, нарязват се или се стриват, след което се накисват в смес от вода и алкохол и престояват 21 дни. След пресоване, изцеждане и филтриране се получава тинктурата – майка, с концентрация 65 °. Едва тогава се преминава към приготвянето на разреждания от различен вид.

Стотични разреждания на Ханеман

Най-популярни са стотичните (центизималните) разреждания, които се отбелязват с CH. Една част от тинктурата-майка се смесва с 99 части спиртно-воден разтвор, след което се поставя в специален вибриращ апарат, който извършва стотици разтръсквания (сукусии) за минута. Това е процесът на динамизация. Така се получава 1 стотично разреждане на Ханеман (1 CH) или субстанция, съдържаща 1 % от изходния разтвор.

Ако от 1 стотично разреждане вземем една част и я прибавим към 99 части нов спиртно-воден разтвор и разтръскаме добре, получаваме 2 CH разреждане. На същия принцип се получават и 5 CH, 9 CH, 15 CH и т. н.

Най-често използваните в хомеопатията разтвори са 4, 5, 7, 9, 12, 15 и 30 CH.

Всяко разреждане трябва да се прави в различен флакон – това е т. нар. “метод на разделните флакони”. Така за приготвянето на 30 CH разреждане са необходими 30 флакона.

Десетични разреждания на Ханеман

Ако разтворим една част от началната субстанция с девет части спиртно-воден разтвор, се получава 1 десетично разреждане или 1 DH. При този метод всички последователни разреждания (съпроводени с енергично разтръскване) се правят в пропорция едно към девет.

Разреждания на Корсаков

Методът на единствения флакон е използван за пръв път през 1832 г. от руснака Симон Корсаков.

Във флакон се смесват 99 части дестилирана вода и 1 част от тинктурата-майка. Разтръсква се енергично, след което флаконът се изпразва. Счита се, че течността, останала по стените на флакона, съдържа 1 % от началния разтвор и представлява 1 разреждане на Корсаков или 1 К. Операцията се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо, за да се получи желания разтвор (200 пъти за 200 К). Най-често предписваните разтвори са 200 К, 1 000 К, и 10 000 К. Производството им се осъществява чрез специални апарати.

Към момента на нашия фармацевтичен пазар отсъстват десетичните Ханеманови и Корсаковите разреждания.

Какъвто и да е начинът за производство на хомеопатичния разтвор, съществуват строги предпазни мерки при приготвянето. Те се отнасят най-вече до чистота на работната среда, качеството на разтворителя и стерилността на използваните флакони. Мерките, гарантиращи качеството на хомеопатичното лекарство трябва да отговарят на стандартите за добра производствена практика и са приоритет на всяка специализирана лаборатория.

 

ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ

Хомеопатичните лекарства се срещат под различни галенови форми – гранули, хапчета, капки, прахове, кремове, ампули, супозитории.

Гранули, глобули и хапчета

Днес това са най-често срещаните форми на хомеопатичните лекарства.

Гранулите са много малки сферични хапчета с тегло 5 сантиграма (0,05 g). Счита се, че те са създадени от древногръцкия лекар Дискорид още към края на І век. Много използвани в Германия през XVII и XVIII век, те стават популярни  и във Франция благодарение на хомеопатията и на докторите Ханеман и Дьо Гиди през XIX век. До 30-40 г. на миналия век гранулите са предпочитана форма и в класическата медицина, след което са изместени от познатите днес таблетки, капсули и др.. В наши дни те се ползват предимно в хомеопатията.

Гранулите са съставени от захар (захароза), а по-често, представляват смес от захароза (15 %) и лактоза (85 %). Тези субстанции се стриват много фино, добавя се захарен сироп, а специална апаратура превръща сместа в гранули. След това гранулите се импрегнират с различни разтвори, за да се превърнат в хомеопатични лекарства. Този процес се извършва на три етапа и това позволява хомеопатичния разтвор да проникне по-добре и по-равномерно*.

Приготвянето на гранулите продължава две седмици. В аптеките те се предлагат във флакони, съдържащи обикновено 80 броя.

Глобулите представляват мини гранули с тегло около 0,005 g, приготвят се по същия начин като гранулите и се предлагат в аптеките в опаковки от по 1 g, т. е. около 200 броя.

Гранулите като форма за хомеопатично лекарство са подходящи най-вече за ниските и средните разреждания – 5CH, 7 CH и 9 CH. Глобулите се използват при по-високите разреждания – 12 CH, 15 CH и 30CH. Разрежданията винаги са отбелязани на опаковката. Те могат да бъдат означени като десетични (DH) или като стотични (CH).

На родния фармацевтичен пазар присъстват разрежданията – 5,9,15,30 СН

*Meтодът на “тройна импрегнация” – патент на Жан Боарон 1961 г.- бел.  авт.

Други лекарствени форми

Съществуват и други форми на хомеопатичните лекарства, които се използват в едни или други случаи.

Капките, сиропите, в шишенце от по 15, 30, 60, 125 или 250 ml. Обикновено те съдържат спирт (30 °) или вода.  При изготвянето им най-често се използват ниски разреждания (СН или DH)  и в повечето случаи са композитни.

Прахчетата са особено подходящи за най-малките, тъй като могат лесно да се разтворят в бебешкия биберон.

Кремовете, ампулите и свещичките се използват значително по-рядко. Кремовете са подходящи например като медикаменти за лигавични и кожни увреди.

Независимо от формата, под която се продават в аптеките**, хомеопатичните лекарства са два основни вида:

  • Монопрепарати – приготвени само от едно изходно вещество;
  • Специалитетисъвкупност от няколко хомеопатични лекарства, които имат и по-специфични показания, но лесно могат да бъдат препоръчани и от фармацевта.

**На нашия фармацевтичен пазар има качествени, одобрени от оторизираните институции на РБългария хомеопатични медикаменти на  фармацевтичните компании -Boiron” (France), “Heel”и”DHU” (Germany) – бел. авт.

 

ПРИНЦИПИ НА ИЗПОЛЗВАНЕ

Правилата за приемане на хомеопатичните лекарства са много лесни, но съществени, за да действа препарата ефективно:

-         За препоръчване е да се вземат при чиста устна лигавица (поне 15 минути предварително и след приема им да не се приема нищо друго);

-         Трябва да ги оставите да се стопят под езика, без да ги смучете или дъвчете. Този начин на приемане на лекарствата, наречен подезичен е препоръчителен. Той улеснява усвояването на медикамента, тъй като тъканта под езика е богата на повърхностни кръвоносни съдове и освен това лекарството не е изложено на влиянието на секретите от хранопровода и най-вече на стомаха.

На практика обаче, сдъвкването и гълтането на лекарствата не пречат на действието им. Така се дава хомеопатичният препарат в шишето с биберон на новороденото, или разтворен в лъжичка вода, за да се преглътне по-лесно. Във ветеринарната медицина, гранулите се смесват с храната на животните.

Специфични забрани ?

Съществуват  по-скоро някои обичайни препоръки отколкото специфични забрани, по отношение приемането на лекарства. Някои от тях са основателни, други не толкова. Все пак, повечето отговарят на общите правила за приемане на лекарствата, посочени от д-р Вание още в началото на XX век. Приложими са при всички медикаменти, въпреки че често са сочени като правила, отнасящи се предимно за хомеопатичното лечение.

  • По време на хомеопатичното лечение трябва да се избягва консумацията на мента, чай и кафе и др…. Тази препоръка не винаги е основателна: ако се приемат известно време преди или след лекарството, те не влияят на действието му. Вярно е обаче, че те могат да предизвикат промяна на абсорбционната способност на кръвоносните съдове в устата и да забавят по този начин усвояването на медикамента. Ето защо е препоръчително споменатите субстанции да не се приемат около половин час преди и след хомеопатичния препарат.
  • Да не се консумира алкохол и да се спре тютюнопушенето. Що се отнася до тази забрана, все още не съществуват никакви конкретни доказателства за връзката между цигарите и алкохола и въздействието на хомеопатичните лекарства.

Съвременните начини на производство са повишили качеството и трайността на хомеопатичните лекарства в значителна степен. Ето защо, предпазните мерки при приемане на медикаментите вече не са от такова съществено значение. Все пак, от гледна точка на това да не се навлажняват гранулите и да не се замърсява съдържанието на опаковката на медикамента, препоръчително е  при прием на гранулите да се използва  пригодената за тази цел капачка на флакона с лекарството.

ДОЗИРОВКА

Хомеопатичният медикамент предизвиква качествена реакция, докато алопатичният има количествено действие, т.е. действието му е пропорционално на предписаната доза. По тази причина в конвенционалната (алопатичната)* терапия дозировката се определя в стриктни граници според възраст, тегло, телесна повърхност. При хомеопатичното лекарство, което е реактивно и се предписва в безкрайно ниски дози практически няма риск от химична токсичност или предозиране. Поради това дозировката в хомеопатията не зависи от горепосочените показатели. Практически тя се изразява в избор на разреждане на медикамента и кратността му на прием във времето. Този избор се подчинява на точни правила в зависимост от представения казус и зависи от професионалната квалификация и компетентност на лекаря-хомеопат. Но най-общо казано:

-         Ниско ( 5 CH) или средно ( 9 CH) разреждане  на медикамента се препоръчва по време на острата фаза на болестта. Ако симптомите се проявяват с голяма интензивност, лекарството може да се приема и през 5 – 10 минути;

-         Високо разреждане на медикамента (15 до 30 CH) като симптоматична терапия се предписва при по-висока до пълна степен на подобие. По принцип тези разреждания са  по подходящи при хроничните заболявания като теренно лечение. В тези случаи медикаментите се предписват през по-дълъг интервал на прием – веднъж дневно, седмично дори месечно и обикновенно са в доза глобули / 10 гранули/.

При условие, че е предписано едновременно хомеопатично и алопатично лечение, препоръчително е хомеопатичните лекарства да се вземат 15-30 мин. преди другите.

    *Алопатия –  от гръцките” алос” – друг и” патос” – страдание.  Лечебен метод, който се състои в третиране на причините или симптомите на едно заболяване с лекарства, които предизвикват противоположен ефект – бел. ред.

 

ХОМЕОПАТИЯТА ДНЕС

Още от появата си хомеопатията е подложена на редица спорове и нееднозначни оценки. Противниците й дори сипят упреци, че тя не е нищо повече от лечение с пласебо.

На първо място трябва да се отбележи, че хомеопатията е реално съществуваща лечебна практика.  Клиничната й ефикасност се доказва ежедневно от повече от 150 000 практикуващи я лекари по цял свят. Те констатират благотворното й влияние (и то не само по отношение на по-леко протичащите болести), въпреки че механизмът й на действие в много случаи все още е обект на научни изследвания. Колкото до внушението и самовнушението, фактът, че с хомеопатия успешно се лекуват бебета и животни, е доказателство за безпочвеността на тези обвинения.

Редица публикации дават доказателства за реални резултати от хомеопатичното лечение при някои болести. През 1997 г. в списание “The Lancet” един мета анализ, базиран на 89 изследвания, при които се сравняват хомеопатията и лечението с пласебо, прави заключението, че ефикасността на хомеопатията е безспорна. Авторите на анализа, също така настояли за провеждане на двойно сляпо изследване, което да отговаря на безспорни научни критерии, за да потвърдят позицията си.

В крайна сметка, изследователите в цял свят днес се интересуват от ефекта на разтворите с високи разреждания. Измежду няколкото теории-хипотези за въздействието на високо разредените хомеопатични субстанции най-приемливи и разпространени са: теорията за амолекулярната информация и информационно-енергетичната. Обяснението им се търси в две направления: първо – допуска се материалното продължение на лекарствения субстрат, не на молекулно, а на дисперсно ниво и второ – лансира се хипотезата за информационно въздействие на субстрата върху разтвора с изменение на неговите свойства. За тези предположения са необходими две условия – разреждане и динамизация, а именно те са базисните етапи в изготвянето на хомеопатичния медикамент. В основата на първото направление лежи известното положение за принципиалната невъзможност за изчезване на материя и енергия. В днешни дни физиците- теоритици  в областта на квантовата механика поддържат концепцията за невъзможността за изчезване на информация –т.н.“ универсална банка данни.” Британския физик Дж. Бел  счита, че секрета на хомеопатичната информация е в областта на квантовата механика и по- точно в сферата на корпускулярно-вълновите структури. Второто направление издига т.н. информационно- енергетична теория. Допуска се, че при процеса на разреждане и последваща динамизация, информационното действие на субстрата се предава впоследствие благодарение на изменените свойства и параметри на разтвора.  В трудовите на проф. Бенависта (САЩ) и проф.Луй Рей (Швейцария), независимо един от друг, са показани  измененията в кристалната решетка на разтворителя след срещата  със съответен материален субстрат в разреждане и последвалата го динамизация. Известният Нобелов лауреат проф. Люк Монтание, който е един от учените, доказали факта, че СПИН се причинява от вирус, направи изявление, което дори шокира и научната общност. Той твърди, че ДНК молекули могат да се „самотелепортират“ далече и да оставят в структурата на водата свои електромагнитни отпечатъци. Проф. Монтание счита,че РНК може да приема тези отпечатъци за истински молекули, да разчита информацията от тях и да синтезира вече съвсем реално съществуващи белтъци. Експериментът, който го е довел до това заключение, е следният. Две епруветки, които са близо една до друга, изолирани от магнитното поле на Земята и една от друга, се подлагат на слаби електромагнитни облъчвания с изключително ниска честота от 7 херца. В едната епруветка се съдържат ДНК фрагменти с дължина около сто нуклеотида, а в другата има чиста вода. След 16-18 часа съдържанието на двете епруветки се изследва с метода на полимеразната верижна реакция – стандартна процедура за търсене на следи от ДНК. Според  проф. Монтание, след това и в двете епруветки са открити фрагменти на ДНК.

Тези теории макар и частично доказани все още крият неизвестни. Вероятно със задълбочаването на изследванията в областта на квантовата механика , невробиологията, в частност невротрансмитерната система (моноаминергичните, холинергичните, пептидергичните , ГАМК структури) и  имунологичните клетъчно молекулярни механизми ще се стигне до стройна, научно обоснована и аргументирана теория на хомеопатията. Нека не забравяме, че ефикасното действие на нитроглицерина, хинина и много др. медикаменти е било признато доста преди откриването на научно аргументирания им механизъм на действие!

С казаното до тук виждаме, че хомеопатията като медицински терапевтичен метод се е развивала и се развива в две основни насоки – практическа медицина – базирайки се на  доказаната клинична ефикасност и  второ – представлява огромно и благодатно поле за научни изследвания и експерименти, които потвърждават възможностите и на физиопатологично и фармакологично ниво. Например във Франция учени от Медицинския университет “Бордо II” работят върху въздействието на разтворите на аспирина.  Те показват, че  ацетилсалициловата киселина приложена като хомеопатичен медикамент в стотични разреждания намалява сигнификантно времето на кървене в цялата група при непромененена тромбоцитна агрегация и леко повишаване нивото на тромбина (в обичайните алопатични дози, аспиринът има антиагрегантен ефект и може да причини кръвоизливи). Това противоположно действие на субстанциите в съответни разреждания,  е още едно доказателство на принципите на подобието и на безкрайно малката доза.

Интересно е да се отбележи, че съвременната наука и медицина непрекъснато откриват някои понятия (идеи, принципи), присъщи на хомеопатията. Така например:

  • Принципът на подобието е познат и като универсален биологичен закон.
  • Действието на безкрайно малките дози е прието и в традиционната медицина, също както и феномена на Arndt – Schultz*.
  • Последните открития на генетиката и имунологията се опират на схващането, че човешкият организъм реагира като съвкупност от биологични, физиологични и психически особености, като тази реакция е абсолютно индивидуална. А това потвърждава принципа на строго индивидуалния подход в хомеопатията и потвърждава важността на терена особено при лечението на хроничните патологии;
  • И накрая, идеята за “терена” в хомеопатията започва да се потвърждава и в традиционната медицина с откритията на професор Джин Даусет (Нобелова награда за медицина през 1980 г.),  касаещи имунната система.

В заключение бих искал да припомня, че влезлия в сила от 01.01.2005 г Закон за Здравето на РБългария легитимира хомеопатията като комплементарен терапевтичен метод, неразделна част от медицината / гл. VІ – «Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве»/.

*Феномен на Arndt-Schultz – обръщане ефекта на медикамента в зависимост от дозата му. – бел. авт.

 

Ако желаете да се възползвате от предимствата на хомеопатичния терапевтичен метод, моля посетете страницата „Запитване за преглед“

« Към начална страница