Bulgarian
English 
Епицентърът на вируса Зика е на същата територия, на която са пуснати на свобода генно модифицирани комари през 2015
Kлер Берниш
Световната здравна организация обяви, че ще свика Съвета за спешни ситуации, съгласно Международните здравни правила, в понеделник, на 1 февруари 2016 г, във връзка с експлозивното разпространение на вируса Зика в Северна и Южна Америка. Съобщава се, че вирусът има потенциал да доведе до пандемия – вероятно по целия свят. От жизненоважно значение за ограничаването на тази епидемия е да се разберат също така причините, поради които тя избухна.
В изявлението на СЗО се казва:
“Съществуват сериозни подозрения… за причинно-следствена връзка между вирусната инфекция, причинена от вируса Зика и вродените малформации и неврологични синдроми …. Тези връзки бързо промениха рисковия профил на Зика от лека заплаха, до такава със застрашителни размери.
„СЗО е дълбоко загрижена за бързо променящата се ситуация поради четири основни причини: възможна връзка на инфекцията с вродените малформации и неврологичните синдроми; потенциала за по-нататъшно международно разпространение поради широкото географско разпространение на комарите; липсата на имунитет на населението в ново засегнатите райони; липса на ваксини, специфично лечение и бързи диагностични тестове [...]“
“Нивото на тревога е високо, както и нивото на несигурност.”
Вирусът Зика сякаш експлодира от нищото. Въпреки, че е открит за първи път през 1947 г., само спорадично са се появявали случаи в Африка и Южна Азия. През 2007 г. е съобщено за първи път за случай в Тихокеанския район. През 2013 г. стават известни и официално документирани малки огнища и отделни случаи в Африка и западната част на Тихия океан. Подобни случаи се появяват и в Северна и Южна Америка. През май 2015 г, Бразилия съобщи за първия си случай на вируса Зика, което доведе до коренна промяна на ситуацията.
В момента се счита, че Бразилия представлява епицентър на вируса Зика, което съвпада с официално докладваните 4000 случая на раждане на бебета с микроцефалия.
Предвид бързо нарастващия потенциал, водещ към пандемия, е необходимо да се положат максимални усилия за намиране на колкото е възможно по-ефективни решения на проблема, а така също и за превенция. В този смисъл съществува и друга важна информация от 2015 г.
През юли 2012 г., Окситек* разкри за пръв път съществуването на своя мащабна ферма за генетично модифицирани комари в Бразилия. Целта на създаването ѝ е намаляване на “честотата на тропическа треска, причинена от вируса Денге“, както съобщава Дизийс Дейли. Треската Денге се разпространява чрез същите комари Aedes, които разпространяват и вируса Зика и въпреки, че те “не могат да летят на повече от 400 метра“, СЗО посочва, “че може неволно да бъдат транспортирани от хора от едно място на друго.“
През юли 2015 г, малко след като генно-модифицираните комари за първи път са пуснати на свобода в природата в Жуазейро, Бразилия, Oкситек гордо обявиха, че “успешно контролират комарите Aedes aegypti, които разпространяват тропическата треска Денге, Чикунгуня и Зика вируса, чрез намаляване на целевата популация с повече от 90%. “
Въпреки че това може да звучи като поразителен успех – и, може би е така – трябва да се помисли и за някои алармиращи възможности.
Природата, както остро посочва един автор, намира начин да контролира Денге, Зика, и други вируси и изглежда се е обърнала драстично срещу откритието.
Juazeiro, Brazil — the location where genetically-modified mosquitoes were first released into the wild.
Генетично модифицираният щам на комарите на Окситек /OX513A /е бил специфично програмиран така, че по-голямата част от тяхното потомство да умре, преди да достигне полова зрялост. Д-р Рикарда Щайнбрехер, обаче, публикува своите опасения в доклад през септември 2010 г. Според нея са необходими по-нататъшни проучванията, тъй-като 3-4 % от комарите оцеляват. Нейните опасения, повторени от няколко други учени по това време, изглежда са били пренебрегнати – въпреки че не би трябвало.
Контролът върху дивите, потенциално болестотворни, популации от генно модифицираните комари става по много специфичен начин. Предполага се, че в дивата природа се пускат само мъжки генно модифицирани комари Aedes, които да се чифтосват с непроменени женски комари. След като произведат потомство, се очаква, че модифицираната от науката съставна част ще “удари” и “убие“ ларвите преди да достигнат полова зрялост, при условие, че по време на тяхното развитие няма/не присъства тетрациклин. Съществува, за съжаление, един проблем.
Aedes aegypti mosquito. Image credit: Muhammad Mahdi Karim
Според некласифициран документ на Директората по търговия и земеделие от февруари 2015 г, Бразилия е третата най-голяма страна “по глобална антимикробна консумация в производството на храни за животни“. Това означава, че Бразилия е на трето място в света по употреба на тетрациклин в храните за животни.
Както съобщава проучване на Американското дружество по агрономство и съавтори: “Смята се, че приблизително 75% от антибиотиците не се преработват от животните и се отделят в отпадъците.” Един от антибиотиците (или антимикробните средства), посочен изрично в доклада поради екологичната си устойчивост, е тетрациклинът.
В действителност, поверителен вътрешен документ на Окситек разкрива през 2012 г, че степента на оцеляване може да бъде по-висока от 15% – дори при наличие на ниски нива на тетрациклин . “Дори малки количества тетрациклин може да репресират „инженерната“смъртност.
В действителност, ниво на преживяемост 15% е описано от Окситек:
“След много тестове и сравняване на експерименталния дизайн, беше установено, че изследователите са използвали котешка храна за да хранят ларвите [OX513A] и тази котешка храна, съдържа пилешко. Известно е, че тетрациклинът рутинно се използва за предотвратяване на инфекции при пилетата, особено при евтино, масово отглеждане на пилета за храна на животни. Пилешкото месо бива топлинно обработвано преди да бъде използвано за храна, но това не премахва цялото количество тетрациклин, което съдържа. Това означава, че една малка част от тетрациклина е била добавена към храната на ларвите и е потискала проектираната смъртност.
Дори да няма наличие на тетрациклин, според д-р Щайнбрехер теоретично може да се развие и процъфти “субпопулация” от генетично-модифицирани Aedes комари, “способни да оцелеят въпреки по-нататъшно” изпускане на “чисти” генно-модифицирани комари, които все още имат непокътнати гени. Тя добавя, че “ефективността на системата зависи също и от генетично проектираната за по-късен етап поява на смъртта. Ако времето на смъртта се промени в резултат на условията на околната среда … то вече 3-4% [процентът на оцеляване] представляват много голям проблем …“
Както посочва СЗО, в свое прессъобщение, “ очаква се тази година „Ел Ниньо“ да допринесе до увеличаване на популациите от комари в много области.”
Между другото, президентът Обама призова за мащабни изследвания, за да се разработи ваксина за вируса Зика, тъй като такава понастоящем не съществува. Бразилия вече призова 200,000 войници да подпомогнат по някакъв начин борбата с разпространението на вируса. Комари Aedes според някои информации са забелязани в Обединеното кралство. Но може би най-иронично звучи предложеното от МИТ Текноложи ревю (Б. пр. Списанието за техологии на Масачузетския Технологичен Институт) от 19 януари 2016:
„Избухването на огнища в Западното полукълбо може да даде основание на страните, включително и на Съединените щати, да се опитат да унищожат комарите с генно инженерство. Вчера, бразилския град Пирасикаба заяви, че ще разшири използването на генетично модифицирани комари …“
* Генно-модифицираните комари са създадени от британската фирма Окситек, вече закупена от компанията Интрексон, базирана в Мериленд. Компанията заяви, че е пуснала инсекти в някои части на Бразилия и Каймановите острови, да се борят срещу тропическата треска Денге.
Намерете ни в: