ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОМЕОПАТИЯТА И ЩАСТИЕТО

                                                                   Д-р Гийермо Басаури, Испания                            

 

“Йейлският университет  провежда курс, който обучава хората как да бъдат щастливи. Само за няколко месеца той се превърна в най-успешното начинание в историята на университета, към което проявяват интерес много студенти . “

Така започва една статия, която наскоро прочетох в седмичното приложение на един вестник.

Мисля, че ако има нещо, което да ни обединява като човешки същества, това е желанието да бъдем щастливи. Всъщност ние всички се опитваме да изградим живота си около неща, дейности, връзки и взаимоотношения, които вярваме, че ще ни предоставят това състояние на щастие. Там е въпросът, обаче, че на нас не ни е ясно много какво представлява щастието и преди всичко, как да направим така, че то да се настани в нашия живот.

Как да знаем какво е това щастие и как да го постигнем след като никой не ни е научил на това? Това, което обществените нагласи правят е да насаждат, да създават модел на безкрайна консумация, конкурентност и производителност и да ни карат да вярваме, че ако не сме част от модела не сме на правилния път. Това не е обучение, а индоктриниране.

Така че когато видях статията си помислих: „Много добре. Да видим какво казват тези хора.“

Първото, което ми хареса беше твърдението, че  40 % от нашето усещане за щастие НЕ зависи от стандарта ни живот, нито от генетичните ни дадености, а от нашите усилия и начина, по който посрещаме живота.

В подкрепа на това твърдение е примера със САЩ, където доходът на глава от населението се е удвоил от 1972 год. насам, но усещането за щастие е намаляло и сега се предписват четири пъти повече антидепресанти,  отколкото преди 20 години.

В статията, д-р Сантос, доктор по психология и биология и ръководител на курса, по мое мнение, коментира две много важни неща за същността на курса:

  • Това е курс, който се концентрира върху поведението и промяната на навиците.
  • Щастието се научава по същия начин, по който човек се научава да свири на даден инструмент. Необходима е практика.

Много ми хареса това твърдение, защото от известно време и аз мисля същото. И ако се научава как да бъдем щастливи, то какви ключови съвети,  предлага този курс?

Защо не сме щастливи?

Какво можем да направим за да бъдем щастливи? Поне малко по-щастливи от това, което сме.

Предлагат се 8 основни лекции за разбиране на естеството на нашето щастие … и нашето нещастие. За улеснение на читателя по-долу ги обобщавам.

  1. Самозалъгване

Почти всичко, което мислим, че ще ни направи щастливи, няма да го направи. В психологията този феномен  се нарича “когнитивни предразсъдъци или когнитивни заблуди”.

  1. Правилото за четиридесетте процента.

Ние вярваме, че обстоятелствата в живота играят основна роля за щастието. В действителност само десет процента от щастието зависят от тях, разбира се при условие, че са покрити основните потребности на човека.

Изглежда, че петдесет процента зависят от генетичните дадености, от конституцията. Това ние хомеопатите, го разбираме прекрасно. Тук идва добрата новина: остават ни четиридесет процента, върху които имаме власт да влияем. Това са нашите навици, мисли, поведение и действия.

  1. Емоционален термостат

Когато спечелите от лотарията или Ви повишат в работата, например, има момент на върховно щастие. Той продължава известно време, като приблизително в рамките на една година усещането за щастие се връща на предишните си нива.

Обяснението за това е, че усещането за щастие остава стабилно в продължение на човешкия живот, подобно на термостат, адаптиран към определени температури. Ние, обаче, сме в състояние да поставим този термостат на онази температура, която желаем.

  1. Хедонистична адаптация

Защо се връщаме към предишното ни ниво на щастие? Защото свикваме с доброто. Нашият ум адаптира и пренастройва очакванията. И винаги иска повече. Той е устроен така.

  1. „Психоимунна“ система

Това е свързано с устойчивостта, със способността ни да се адаптираме към несгодите. В курса обясняват как при много хора, претърпели сериозни нещастия, като например параплегия след злополука, с течение на времето се връща същото чувство на щастие, което са изпитвали преди нещастието.

Това показва, че е необходимо  да укрепим нашата “психоимунна” система, подобно на това, което бихме направили с нашата имунна система, когато искаме да бъдем по-устойчиви на  инфекции.

        6. Ограничение на щастието от заплатата

Това е страхотно. Накратко казано, когато печелите малко пари увеличаването на доходите ви генерира по-голямо чувство за щастие, но само до определена точка, след която връзката “повече пари – повече щастие” вече не функционира.

Хубавото е, че тази сума е изчислена: 65 000 евро годишно. Спирам до тук.

  1. Синдромът „сребърен медал“

Нашият мозък оценява нещата в относителни величини и ние сме склонни да се сравняваме с тези, които са по-красиви или по-успешни.

В курса обясняват как усещането за успех и щастие при спортисти, спечелили бронзовия медал на Олимпийски игри е по-голямо  отколкото при сребърните медалисти. Първите се чувстват много щастливи, защото са могли да се качат на Олимпийския подиум, а при вторите тежи фрустрацията, че на са успели да станат първи.

  1. Фабриката за усмивки

Хубавата новина е, че в дългосрочен план щастието може да бъде произведено, а фабриката са нашите мисли, чувства, навици и воля.

Не знам за вас, но аз се идентифицирам с много от тези психически механизми. Както казах, добрата новина е, че в този курс  възлагат и “домашна работа”, упражнения за умствено и емоционално препрограмиране. С ваше позволение ще коментирам  трите, които ми харесаха най-много, защото ми изглеждат наистина полезни.

  1. Да се радваме на настоящето

Предлагат ни да се насладим на всяко положително, приятно преживяване, като: приятен разговор, разходка в парка, вкусен портокал … и да го направим с цялата  концентрация в съответния момент. Освен това ни предлагат в края на деня да го запишем някъде, за можем отново и отново  силно да преживяваме хубавите моменти. По този начин депрограмираме нашата склонност за привикване към хубавото,  каквато е хедонистичната адаптация.

  1. Благодарност

Студентите трябва всеки ден да записват 5 неща, за които да благодарят. Освен това трябва лично или по имейл да изказват благодарност на хората, които по някакъв начин са свързани с тези хубави неща, за които благодарят.

Изглежда, че благодарността е свързана директно с усещането за щастие; колкото по-благодарни сме, толкова по-добре се чувстваме.

  1. Доброта и алтруизъм

От студентите се изисква в рамките на 7 дни да извършат 7 хубави постъпки. Да бъдат любезни с непознат, да помогнат и да се грижат за болен, да дарят кръв… каквото и да е, което има за цел да направи щастлив друг човек.

Елизабет Дън, професор от Университета на Британска Колумбия доказва, че усещането за щастие се увеличава толкова повече, колкото по-състрадателни и великодушни сме.

Много съм щастлив, че университет и то не друг, а Йейлския университет, се занимава с неща като щастието.

Защо вярваме, че за да бъдем щастливи в живота, трябва да се уповаваме на случайността без да преследваме определена цел, както се случва на мнозина?

Защо смятаме, че е достойно да посветим време, усилие и средства за изучаване на дадена професия, а не да се научим да бъдем щастливи?

Веднъж прочетох една мисъл, която ме развълнува и която продължава да ме вдъхновява.

“Да бъдеш щастлив не е право, а задължение.”

Когато разбираме щастието като нещо, свързано с доброта, състрадание и вътрешен мир, осъзнаваме, че най-алтруистичният, конструктивен и полезен акт, не само за нас, а за цялото човечество, е да се превърнем в щастливи хора. Защото от позицията на чувството на щастие  много по-трудно ще навредим на други хора, на планетата и на всички същества, с които я споделяме.

Така Хомеопатията, възможността да бъда лекар хомеопат ме прави малко по-щастлив, защото знам, че правя добро на хората.

Знам, че Хомеопатията понякога носи пълно изцеление и винаги носи облекчение.

Знам, че никога не причинява вреди на хората.

Знам, че ни учи да разбираме естеството на човешката природа, а когато човек разбира, тогава осъжда по-малко, а когато съдиш по-малко се превръщаш в състрадателно, мило и великодушно същество.

Знам, че Тя ме направи по-добър лекар.

В последно време ние здравните професионалисти, които мислим, че има други медикаменти освен ибупрофен, и че да надграждаш е по-добре отколкото да влизаш в сблъсък, не се намираме в най-благоприятния за нас момент,  но аз съм убеден, че въпреки враждебността, лъжите и обидите,  съм там, където трябва да  бъда. И това, за мен, е нещо, без което не мога да разбера щастието. Защото човек може да бъде щастлив в болката и нещастието, ако се радва на вътрешен мир и хармония между мисли, чувства и действия.

Признавам, че не съм го постигнал, но работя по въпроса. Може би ще се запиша за курса на Йейл. Кой ще дойде с мен?

Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/homeopatia-felicidad/