МОДЕРНАТА ПРОФЕСИЯ - ПСЕВДОУЧЕН

Алберто Сакристан, Испания

Специалист по семейна медицина и медицина на общността. Експерт по физическа активност и магистър по здравословно хранене

 

С появата на новите форми на комуникация и новите технологии възникна една нова професия – тази на псевдоучения.

Въпросната фигура има съответни въжделения, ръководи се от определени норми и има неустановен произход. Тя се прикрива зад научен език, използва думи като “няма доказателства” и т.н. Подобни личности  се явяват  продължители или имитират в някаква степен схоластичните възгледи на Св. Тома Аквински.

Първото условие за дадена личност да бъде псевдоучен, обаче, е да превъзхожда Св. Тома Аквински. Въпреки че нещо е очевидно като действие и може да се помирише, да се види, да се чуе и да се пипне, псевдоученият повтаря до втръсване “няма научни доказателства”. Това първо условие е много важно, защото върху него почива цялото му говорене и медиен успех.

Неговите „звездни“ изрази ще бъдат повторени толкова пъти, колкото е необходимо в „правилните“ медии, в социалните мрежи, в средствата за масова комуникация – хартиени или електронни.

Това първо условие се нарича научен ревизионизъм. Псевдоученият трябва да втълпи една определена инфантилна мисъл “това не може да бъде така, защото не може и защото на мен не ми се иска да бъде другояче.”

По отношение на хомеопатията, когато чуе, че „съществуват над 1500 позитивни фундаментални научни изследвания и 6 мета анализи в полза на хомеопатията” псевдоученият трябва да отговори: „Да, но няма научни доказателства, защото не може да има и защото на мен така ми се иска.“ Друг пример би бил: „ Съществуват проучвания на клетъчно ниво върху животни, бебета и интубирани пациенти в кома с положителни резултати по отношение на хомеопатията, което доказва, че въздействието на хомеопатичните медикаменти е нещо повече от плацебо.“ И тук псевдоученият има отговор: „ Да, така е, но няма научни доказателства и става дума за плацебо ефект, защото аз мисля/искам да е така.“  Това е пример за изопачен научен негативизъм  („защото аз мисля/искам да е така“).

Второ условие.  Да се критикува, като се тръгва от грешни теоретични концепции.

Поради това, че псевдоученият няма аргументи, с които да опровергае “истината”, трябва да  намери друга отправна точка. Затова добър псевдоучен е този, който тръгва от лесно опровержими погрешни схващания за дискредитиране на истинския учен. Колкото по-абсурдна е тази отправна точка, толкова по-добре.

Например: “Колкото по-високо е разреждането на активната съставка на даден хомеопатичен медикамент, толкова той въздейства по-ефикасно.” Аз не съм голям специалист по хомеопатия, но нека някой ми цитира текст по хомеопатия, в който се прави подобна категорична декларация. Въз основа на тази изопачена отправна точка се правят абсурдни разсъждения и така псевдоученият отговаря на първото условие “няма доказателства”.

По този начин никой не може да обори научно-ревизионистките му твърдения. Освен това, когато му дойде времето, въпросната личност, може да се хвърли на земята, да започне да рита и да повтаря на глас тази непросветена мисъл: “Това не може да бъде, защото не  може и защото аз искам така.”

Друга, подобно погрешна, отправна точка в хомеопатията е, че „дадена активна съставка трябва да се разрежда, докато от нея не остане нито една частица (известното число на Авогадро) и едва тогава медикаментът ще стане ефикасен“. Всеизвестно е обаче, че практически по-голямата част от хомеопатичните медикаменти, които използваме, са в разреждания, в които съществуват частици от активната съставка. Тъй като в този случай, псевдоученият няма  никакви аргументи, трябва да търси и открива друг начин да повтаря своята мантра,  да изповядва своята псевдонаучна вяра и научен негативизъм.

Трето условие. Не е необходимо да имате някакви познания по дадена материя.

Несъмнено тази изходна точка има своята логика. Ако човек придобие знания по хомеопатия, тогава едва ли ще може да отговоря на предишните две условия. Придобитите знания ще блокират усуканите му психични процеси, които пораждат научния му негативизъм.

Точно обратното – невроните му ще започват да работят правилно и ще се появят някои опасения, които не са съществували преди. Това автоматично ще го изключи от т.н. “групи за подкрепа”, които наричат себе си “скептици” или “не без доказателства”. Не познавам нито един колега, който притежава знания по хомеопатия, да говори лошо за нея и да не я използва в по-голяма или по-малка степен в рутинната си клинична практика.

Четвърто условие. Търсят се т.н. „групи за психологическа подкрепа“. За целта съществува една хубава испанска поговорка „Краставите магарета през девет баира се подушват“.

Това четвърто условие е само една препоръка, но е от голямо значение. Принадлежността му към псевдонаучна група с особено, псевдонаучно, но ясно и най-добре – колоритно име е особено важна за психичното здраве, самочувствието и социалната значимост на псевдоучения.

 Да втвърдиш своята умствена нагласа и да продължаваш да изразяваш своите идеи и псевдонаучни заблуди, въпреки че можеш да докоснеш, видиш и чуеш истината, ти е необходима група от хора по твой образ и подобие, която да те насърчава, която да има същата умствена нагласа и да споделя глупостите, които ти хрумва да изречеш, която няма да ги отрече и да те отхвърли и най-вече, която няма да се мъчи да те убеди в противното.

Научно доказано е, че не е възможно човек да отговаря на горните условия, ако е сам и независим, тъй като би могъл  да попадне в „лапите“ на истината.

Пето условие. Използват се достъпните медии, за да демонстрира определена умствена нагласа и псевдонаучен негативизъм.

Социалните мрежи са безценните му оръжия, защото може да остане скрит, да говори глупости и дори да покаже неуважение.

 Опитните групи за подкрепа, обаче,  винаги си осигуряват достъп до електронните медии.

Представям си как реагират тези хора – псевдоучените, когато им се обади някой журналист, за да ги покани да участват в дадено предаване, как започват да подскачат от радост: „Моля ви се, съгласен съм, искам да участвам, защото имам да кажа няколко глупости и моята група за подкрепа да види какво казвам и да ми ръкопляска.“

До преди няколко години тези изтъкнати псевдоучени живееха скрити вкъщи и никой не беше чувал за тях. Днес неговият съсед, хлебарят, продавачът на зеленчук, му казват: “Видях те по телевизията и изглеждаше много добре.“ Представям си как подобно лице се надува като кралски паун и гордо отвръща: „О, аз съм учен!“ И наперено, подобно на тореадор се отдалечава пред погледа на  поредния нов почитател.

Новобранците в социалните мрежи правят само повърхностни коментари, като се опитват да имитират напредналите или задават глупави въпроси в мрежите, в опит да привлекат вниманието на някой лекар хомеопат, за да имат какво да разкажат после на своята  група  за психична подкрепа, защото това ще  им донесе точки.

От псевдоучен новобранец, можеш да преминеш към вещ псевдоучен. За да станеш, обаче, истински вещ псевдоучен се изисква много време и отдаденост, както в мрежите, така и в медиите. Понастоящем квотата на вещите псевдоучени е запълнена на ¾.

Описвам някои реални картини, като самия живот. Тe  не  са плод на моето въобръжение, те са факт. Вероятно, чувствителността и интелигентността на псевдоучените ще бъде засегната.

Източник: http://www.albertosacristan.es/2016/03/pseudocientifico-la-profesion-de-moda.html