Остаряло ли е учението на Ханеман? Каква е ролята на реперториумите? Какъв е добрият хомеопат?…

Д-р Иван Несторов

Остаряло ли е учението на Ханеман? Каква е ролята на реперториумите? Какъв е добрият хомеопат? Това са част от въпросите които ми задават както  колеги, пристъпващи към овладяването на хомеопатичната доктрина, така и пациенти. С настоящето кратко експозе ще се опитам да дам отговор. Надявам се той да е от полза както на колегите, така и на широката публика.

Фундаменталният труд „ Organon…“ на Самуел Ханеман, който е публикуван през 1810 г., т.е. преди повече от 200 години и съдържа есенцията на неговата философия и практика, все още се използва и следва в наше време  от хомеопатите по цял свят.

Въпреки това, не малко от симптомите от онова време вече не са познати, а в замяна на това са се появили нови такива. Модерните  времена имат различни симптоми, които изискват различни медикаменти. Днес, ние   все по-често се сблъскваме със злокачествени болести, СПИН, имунопролиферативни заболявания както и резистентни вируси и бактерии. Нашите деца са по-склонни да имат алергии сега, отколкото всяко друго поколение преди нас. Дали хомеопатията е в състояние да отговори  на тези нужди?

Ако потърсим  произволен брой симптоми в хомеопатичните реперториуми, тези изчерпателни книги, които изброяват всякакви клинични прояви на нарушеното ни здраве, скоро ще ни стане ясно, че  липсва както достатъчно информация така и точност. И всички ли  описани симптоми в тях са клинично достоверни?! Тогава какви са шансовете за намиране на подходящото лечебно средство в  даден конкретен случай, и тази литература  не е  ли остаряла ?

Характерните симптоми на даден медикамент са лесно откриваеми чрез провеждане на хомеопатично доказване/експериментиране. Експериментите при здрави индивиди служат да се разбере какъв ще бъде ефектът на лекарството върху болните, тъй като симптомите, предизвикани при здрави индивиди са същите симптоми, които медикаментът лекува при болните. Но тази информация е само обща. Ако някой иска наистина да докаже ефективността на даден медикамент  и да го разпознае  бързо при пациента, то е необходимо  да бъде в състояние да го идентифицира в различните етапи на болестта. Това не е лесно, защото има атипично протичане или атипични фази, в които основните симптоми на медикамента  изведнъж рязко загубват очертания.

Нека да разгледаме медикаментът Pulsatilla, например.  При остри състояния наблюдаваният съпътстващ симптом е  “липса на жажда.” Когато проучваме реперториумите (тези обширни структурирани справочници на симптомите  в хомеопатията)  за този медикамент по отношение на жаждата се срещат противоречиви отзиви. Възниква въпросът:  пациентът Pulsatilla по-малко жаден ли е, както  толкова често се твърди или не? Често, пациентът не изпитва жажда  само в първия етап на заболяването,  но в динамика развива жажда.

За да намери подходящия медикамент, според някой школи,  хомеопатът трябва да притежава изключителни умения и „нюх“ за реперторизация на симптомите. Д-р Вероника Карстенс, съпруга на покойния президент на Федерална република Германия – Карл Карстенс, счита, че са необходими около десет години интензивно учене и най-вече практика, преди някой да може да твърди, че е усвоил в добра степен хомеопатията. Едва ли това е възможно опирайки се само на реперториумите. Това медицинско изкуство и същевременно наука изисква висока степен на умения и знания за постигне на трайни  лечебни резултати, особено когато се отнася до хронични заболявания.

Малка екскурзия из  историята на хомеопатията

Цялата основна литература за хомеопатичната медицина  е написана в рамките на един век от  откриването и разработването ù през 1796 г. от Самуел Ханеман. Тези референтни трудове все още формират основата на всичко за хомеопатията до днес, включително и реперториумите. Според не малко хомеопати, те  са имали и имат съществено значение при  прескрипция на медикаментите.

Значим фундамент в реперториумната хомеопатичната практика, освен основните трудове на Ханеман, е реперториума на Джеймс Тайлър Кент, публикуван през 1897 година. Кент е американски лекар, един от първите, който тества много нови медикаменти. Той е виден  привърженик за използването на високи разреждания.

С настоящето възраждане на хомеопатията и в съзвучие с  най-съвременните  технологии, през последните десетилетия много стари реперториуми са включени в хомеопатични софтуери. Същевременно те  непрекъснато се актуализират на основа на натрупания  клинични опит и нови доказателства и това определено е положително.

Хомеопатите в годините са впечатлявали и  впечатляват със своите резултати, но това е  предимно и пряко свързано с умението им  да възприемат  от  разказа на пациента онова, което е от съществено значение за клиничния случай. Тази йерархизация и оценка на установените симптоми се подлага на реперторизиране. Въпреки това,  всеизвестен е фактът, че  заболяванията не могат да бъдат лекувани успешно, само ако се прибягва до реперториумите от 19-ти век на  д-р Джеймс Кент или се използва друга остаряла и/или недостатъчно надеждна справочна литература. Нека да  вземем за пример левкемията. Без да  забравяме за кой период от време в развитието на медицинската наука  става дума,  голяма част от съжденията за левкемията в периода  1800 г. и 1900 г., представляват чиста проба  спекулации. Заболяването е отнесено към т.н. “хидрогеноидна  конституция”, според Grauvogel (1811-1877), което означава, че лицето има подчертана склонност  да задържа “течности” или има трудности при преработването на водата. Това автоматично означава, че двата основни медикамента за случая трябва да бъдат Natrium sulfuricum или Thuya occidentalis, тъй като те се отнасят към хидрогеноидната конституция.

Тези хомеопатични медикаменти  също са включени и в реперториума на Кент в рубриката „ рак на кръвта“. До днес, тази рубрика не  е корегирана. Въпреки това, нито едно от тези лекарствени средства няма патофизиологична връзка със заболяването „ рак на кръвта“ и следователно, не може  само да помогне на болния.

Съществуват редица подобни  примери. В резултат от  обобщения, хиляди непотвърдени и ненадеждни симптоми се озовават в реперториума “Кент”. От там, те попадат във всички следващи справочни трудове без проверка и в крайна сметка се прилагат неаргументирано в хомеопатичната практика.

Друг проблем на хомеопатията е, че повечето от хомеопатите в света  не са медици. Защото  болестта е процес със своите фази и динамично развитие. За един нелекар е трудно и  логично невъзможно, правилно да ориентира своето терапевтично поведение не познавайки съответния ход на страданието. Определящите въпроси за  всеки хомеопат са: В кой етап от този процес се намира  пациентът в момента и  какво е неговото състояние?

Добрият  хомеопат  винаги лекува реално състоянието, а не симптомите. Симптомите просто ни показват в каква посока напредва болестта. Естествено е, че симптомите не бива да се пренебрегват при никакви обстоятелства. Някои  неопитни хомеопати или аматьори, обаче, лесно се заблуждават, когато се базират  само върху симптомите. Затова реперториумите като цяло са важни справочници, но професионалистите, които ги използват трябва да имат достатъчно добри медицински познания, за болестта като процес и за болния като личност,  за  да  ги тълкуват правилно.

Ханемановият постулат гласи: “Първо, наблюдавай пациента!”. Кент, между  впрочем, също го потвърждава: “Наблюдението е най-важното нещо в хомеопатията”.

Вярно е, че освен  добрите отзиви за  резултатите от хомеопатичното лечение понякога чуваме и лоши такива, главно когато лечението е проведено  неправилно. Нека не се забравя важното правило:  пациентът да се чувства по-добре след прием на определен медикамент. Хомеопатът преди всичко трябва да е обективен – не трябва да заблуждава пациента или себе си. Възможно е наистина  да настъпи влошаване на симптомите като форма на реакция към лечението, но опитният хомеопат би трябвало да умее да го избягва. Също, не трябва, а и е пагубно,  хомеопатите  да виждат в  пациента само онова, което  искат да видят или онова, което са в състояние да видят въз основа на  недостатъчните си и/или рамкирани знания.

Възниква въпросът дали  се е променила клиничната картина на болестите и днес хората наистина се нуждаят от различни лекарства в сравнение с преди сто години? В действителност, да. Нека отново разгледаме Pulsatilla, един типично „женски“  медикамент. За това растение често се говори в  хомеопатията  и следователно, може да се очаква, че също толкова често се предписва. Може би така е било през 19-ти век, когато много жени са имали нужда от медикамента Pulsatilla. Когато се замислим за това ще видим, че Pulsatilla въплъщава в патогенетичното си табло определени  психоемоционални симптоми,  които  при съвременните жени все по рядко се наблюдават. Pulsatilla притежава определена „субординация“, но в днешно време, жените са склонни да мислят: „Някак си ще овладея живота си“. Интересното е, че това кара  все повече и повече мъже да приемат второстепенна роля в  отношенията „в името на мира“  и  реално се оказва, че днес  все повече мъже се нуждаят   от  Pulsatilla!

Да се върнем обратно на въпроса дали учението на Ханеман е остаряло. Факт е, че времената са се променили. Имаме различни заболявания в днешно време, индивидът се е променил твърде в начина, по който мисли и действа, променена е и реактивността  на организма му. Съвременната медицина  разчита на медикаменти, които потискат симптомите, възместват недостатъчността на определени субстанции, променят настроението, поради което повечето пациенти са в компенсирано състояние. Това  прави все по-трудно наблюдението и откриването  на редките и характерни симптоми, които са толкова важни в хомеопатичния анализ.

В този смисъл  и реперториумите, които не включват симптомите на нови заболявания, са естествено остарели.

Добрият хомеопат трябва да се съсредоточи повече от всякога върху  доктрината на Ханеман, за да може да извлече  от пациента дори и най-малкия  симптом, който може да се окаже съществен за конкретния клиничен случай. Добрият хомеопат трябва да бъде в състояние не само да познава и тълкува  симптомите, описани в  хомеопатичната литература, но също така да се ангажира непрекъснато да повишава своята квалификация,  да търси нови доказателства за медикаментите,  да разчита само на  техните клинично проверени и проверими симптоми. Нека никога да не  се забравя постулата,  завещан ни от големия лекар хомеопат Константин Херинг : „Не е важно дали един симптом  е токсикологичен, патогенетичен или клиничен – важното е  да е клинично проверен!“. Само така  хомеопатията може да се развива, а медикаментите да се прилагат успешно в съвременната практика.