Център за Обучение и Практикуване на Хомеопатия

Повишената температура /фебрилитет/ е чест и физиологичен /нормален/ признак на остро заболяване при децата. Макар и в редки случаи тя  да е опасна, това е най-добрата реакция, която организмът еволюционно е изработил  в битката си с вирусите. Доказано е отдавна, че при зайци, вирусите се размножават в организма им от 100 до 1000 пъти по-бързо при температура 37 °, отколкото при повишена такава до 40 °. Така че, образно казано, треската в тази ситуация е един  „добър боец“, един „верен приятел“, който трябва по-скоро да се обгражда с внимание, а не да се атакува като враг.

Естествено, ако детето е необичайно силно отпаднало, стенещо или крайно неспокойно, то трябва по спешност да се консултира с лекар, независимо от стойностите на температурата. С две думи, не самите стойности на треската, а състоянието на детето, съпътстващите му заболявания, както и възрастта, са критериите, които определят спешността на прегледа му от лекар. Ако въпреки отсъствието им, малчуганът трудно понася повишената температура, и/или, в анамнезата на предходните страдания с фебрилитет е демонстрирал гърч, е възможно, а в случаите с гърчова готовност е и необходимо, инцидентно даване на противотемпературно конвенционално медикаментозно средство. Обичайно това е добре познатият парацетамол, при алергични прояви към него може да се приложи друг вид антипиретик. С това вие ще облекчите за момент състоянието на малкия пациент и ще намалите възможностите за гърчови прояви. Но за съжаление, ще осигурите също комфорта на вирусната инфекция за размножаване и агресия в организма на малкия пациент. Колкото по-често и/или по продължително го давате на детето, толкова повече увеличавате тези рискове, да не говорим за повишените възможности за алергизация.

Затова подчертах и наблегнах на думата: „инцидентно“. Инцидентното приемане на конвенционален антипиретик не е идеалният вариант, но реално не задълбочава гореспоменатите проблеми и не бива да се игнорира изцяло като терапевтичен подход.

Несъмнено, по-рационалният, а и физиологичен подход за организма, е приемането на хомеопатични медикаменти. Нека си припомним, че те действат като специфични модулатори на функциите на болния организъм, т.е. по посока на неговия имунен отговор. Още повече, че всеки пациент е със своята индивидуална реактивност към вирусната инфекция, манифестираща се със специфични само за него признаци на треската – например: бързо покачваща се температура, ондулираща, или задържаща се на плато; съпроводена с изпотяване, или не; пребледняване, или напротив зачервяване; главоболие; жажда, или не и т.н. Лекарят хомеопат е този, който след преглед и анализ на състоянието на пациента ще назначи най-подходящия хомеопатичен медикамент, но в очакване на срещата си с него вие можете да дадете няколко глобули/гранули от съответното лекарство.

Ето някои по-чести клинични ситуации и кореспондиращите им медикаменти:

ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА С ВНЕЗАПНО ИЛИ БЪРЗО НАЧАЛО

Aconitum napellus – остро, брутално повишаване на температурата, с втрисане, големи температурни колебания; суха, зачервена кожа, екстремна жажда и психоемоционална и двигателна възбуда. Треската най-често е резултат от остро изстиване /сух студ/ или обратно – от остро прегряване.

Belladonna – рязко,остро начало, високи стойности на температурата – над 38, втрисане, обилно изпотяване, при което болният получава облекчение; зачервена кожа и лигавици, като последните са суховати и болезнени; силно пулсиращо главоболие; непоносимост към светлина и шум; гърчова готовност. Често медикаментът следва Aconitum napellus.

Apis mellifica – остро повишаване на температурата и задържането ѝ на плато; зачервяване на лицето; оточни лигавици; подобряване от студени апликации и покой; липса на жажда.

Nux vomica – остро начало, големи температурни колебания; втрисане с усещане за студ; скованост; есктремна раздразнителност; влошаване от допир, шум течение; променлива жажда.

Arsenicum album – остро начало, големи температурни колебания; увредено общо състояние; силна отпадналост; бледост; изпотяване със студена пот, която не облекчава; безпокойство и страх; облекчаване от топлина; влошаване нощем.

Ferrum phosphoricum – остро, до подостро начало; не висока температура – до 38-38,5; отпадналост; редуване на бледост и зачервяване на кожата, „Арлекинов“ симптом /едната половина на лицето е зачервена, другата е бледа/; влажна кожа; мек пулс; склонност към кръвотечения /от носа/.

ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА С БАВНО НАЧАЛО И  ПРОГРЕСИРАЩ ХОД

Gelsemium sempervirens – постепенно повишаваща се температура; втрисане; треперене; изразено главоболие; зачервено лице; обилна пот; отпадналост, вцепененост; обнубилираност /усещане за затъпяване/; липса на жажда.

Bryonia alba – постепенно повишаваща се температура с характер на плато; усещане за разбитост; обилно изпотяване, което облекчава; екстремна жажда; подобрение от покой; сухи лигавици.

Rhus toxicodendron – постепенно повишаваща се температура; обща отпадналост; схващания, мускулна и ставна скованост; тревожно неспокойство; изпотено тяло, сухо лице; влошаване и втрисане от студ, течение и влага; силна жажда; херпес по устните. Треската най-често е вследствие изстиване при намокряне – дъжд, мъгла, киша, басейн.

Pulsatilla – постепенно повишаваща се температура, но със силно вариращи стойности; силно променлива симптоматика – топло, студено; втрисане; подобрение на открито, чист въздух; влошаване от спарена топлина; липса на жажда.

Към изброените медикаменти за треска могат да се добавят също: Chamomilla, Eupatorium perfoliatum, China, Mercurius solubilis, Dulcamara и др. Всички те препокриват специфични клинични картини при повишена темпаратура. Както виждате, хомеопатията разполага с богат арсенал от медикаменти за подпомагане на организма при тази негова важна функционална реакция.

В заключение, бих искал да акцентирам върху следното: В конкретната клинична ситуация, хомеопатичният медикамент, дори и неподходящо назначен, сам по-себе си, не може да причини вреда на организма. Това дава възможност и отваря широко вратата за самолечение и/или домашно лечение, дори и от нелекари. Макар и като първа линия на терапия хомеопатията да позволява формално това, не бих ви съветвал да пренебрегвате  лекарския преглед. Защото, единствено професионалната оценка на състоянието на пациента, извършена от специалиста по детски болести и то след обстоен клиничен преглед, както и богатият му клиничен опит, съчетан с отлично познаване на хомеопатичните медикаменти, могат да гарантират успешното лечение на вашето дете.

Предоставената информация   в статията  е общообразователна и не цели и не може да замести лекарския  преглед и консултация.