СИНДРОМЪТ НА ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО С ХИПЕРАКТИВНОСТ (СДВХ) НЕ Е ЗАБОЛЯВАНЕ В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

Д-р Брус Пери е един от водещите детски невролози в света. Наскоро той изрази мнение, което развълнува фармацевтичната индустрия и родителите. Пери заяви публично, че синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВХ) не е истинско заболяване и изказа мнение, че даването на психо-стимулиращи лекарства на деца е дори опасно. Д-р Пери заяви за Обзървър: “Най-добре е този синдром  да се разглежда като характерна особеност“.

Ако се вгледате в симптомите на синдрома на дефицит на вниманието  с  хиперактивност непременно ще откриете един или два в себе си, нали? Например:

  • Трудно вникване в детайлите и тенденция да се правят грешки в училище или други дейности, в резултат на което свършеното е разхвърляно и небрежно
  • Лесно се разсейва от неподходящи стимули и често прекъсва текущите задачи, за да обърне внимание  на тривиални шумове или събития, които обикновено  другите не забелязват
  • Трудности при  довършване на домашни работи в училище, на канцеларски задължения или  задачи за изпълнението, на  които се изисква  концентрация
  • Протакане
  • Липса на организирани трудови навици
  • Разсеяност при изпълнение на ежедневните дейности
  • Неуспех при изпълнение на домашни работи или домакински задачи

Списъкът може да бъде продължен още и още.

Д-р Пери е старши научен сътрудник в Детската академия по психо-травматология  в Хюстън, Тексас. Той е автор на няколко книги, посветени на детската психология. Неговите коментари контрастират с увеличаването на броя на  диагнозите на  СДВХ в САЩ и Великобритания, както и с нарастващия брой на децата с предписани  медикаменти за “болестта.” Д-р Пери смята, че някои от тези лекарства са опасни за умственото развитие на детето и за  неговото общо здравословно състояние.

Доказано е, че ако давате психостимуланти на млади  животни, техните компенсационни механизми се променят. Те се нуждаят от по-голяма стимулация, за да получат същото ниво на удоволствие. Например, те трябва да ядат много повече храна, за да получат  усещане за ситост. Те трябва направят много по-рискови неща, за да  получат удовлетворение от  нещо свършено.

Това не е доброкачествен феномен“, казва д-р Пери.

Приемът на медикаменти влияе върху човешките  системи по начин, който  ние не винаги разбираме. Склонен съм да бъда доста предпазлив за тези неща, особено когато изследванията показват, че други интервенции са също толкова резултатни и с течение на времето стават  по-ефективни без появата на  нежелани странични реакции. За мен, това е лесно разбираемо“.


Лекарят също предлага начини, по които  да се помогне на децата със симптоми на СДВХ.

Вие може да научите възрастните как да се самоуправляват, как да имат реалистични очаквания за децата, как да им поставят цели, които са постижими и  успешни, как  да ги обучават като им оказват помощ докато се борят да ги постигнат. Има много терапевтични подходи. Някои използват сомато-сензорни терапии като йога, други –  моторно- двигателна активност.“

Какво мислите? Дали синдромът на дефицит на вниманието с хиперактивност  е истинско заболяване  или родителите  просто се опитват да търсят  прескрипция за  детските лудории? Не е ли тази реактивност на малчуганите ни подсъзнателен „бунт на контролираните“?!

Хомеопатичното лечение е една от добрите възможности да се справим с проблема. Медикаменти като: Kalium phosphoricum,  Zincum metallicum, Tarentula hispana, Stramonium, Opium, Nux moschata, Kalium bromatum, Cina, Chamomilla, Anacardium, Argentum nitricum, Corpus callosum са най-често прилагани за овладяване на острите прояви на това психоемоционално състояние. За постигане на окончателен и траен резултат е необходимо правилно назначено индивидуализирано теренно лечение от лекар хомеопат.

Използвани материали от: http://higherperspective.com/2014/10/adhd-not-real-disease.html

Предоставената информация   в статията  е общообразователна и не цели и не може да замести лекарския  преглед и консултация.