СЛЪНЧЕВИ «АЛЕРГИИ» И ХОМЕОПАТИЯ 

Д-р Иван Несторов

 

Фотодерматозите, често неправилно обозначавани и не само  от  широката публика с термина „слънчеви алергии“, представляват  широка, нехомогенна група от заболявания, привличащи вниманието и лекувани най-често от дерматолози и алерголози. Те се манифестират клинично като кожни ерупции, вследствие на повишена или абнормена кожна чувствителност към слънчевите лъчи.

Слънцето е една истинска термоядрена централа, което излъчва постоянно електромагнитни лъчи,  наречени фотони. Между тези от тях, които достигат земята (след като са прекосили озоновия слой на стратосферата), различаваме: инфрачервени – (800-10.000 nm), видими – (400-800 nm) и ултравиолетови, или UV (290-400 nm).

 Последните се делят на: UVA  (320-400 nm), включващи UVA.2 (320-340 nm) и UVA.1 (340-400 nm), UVB (290-320 nm) и UVC (190-290 nm), като последните не достигат повърхността на земята.

Излагането на слънце може да има неблагоприятни последствия, като фотосенсибилизация, дехидратация, остаряване на кожата, злокачествени образувания и т. н., но също така слънцето има и благоприятен ефект върху човешкия организъм: приятно чувство на топлина, позитивен ефект върху някой депресии (ефект върху corpus pineale – Seasonal Affective Disease (SAD), синтез на вит. D… В крайна сметка слънцето е като доброто вино с което не бива да се прекалява!

Еволюцията на летните навици, широко прокламирания летен загар, фотосенсибилизиращият ефект на не малко медикаменти, храни и субстанции, както и разреждането на озоновия слой в атмосферата са основните фактори за зачестяването на тази патология.

 Фотодерматозите днес се делят на 3 големи групи:

 1. Фотодерматози, вследствие на агресивен външен фотосенсибилизиращ агент – медикамент, субстанция, растение и др.
2. Фотодерматози, вследствие на екстремна фоточувствителност – намалена или абнормнa фотопротекция – акне розацеа, лупус еритематодес; метаболитни заболявания – пелагра, порфирия и др.
3. Идиопатични фотодерматози:

–        Доброкачествен летен луцит (L.E.B)

–        Полиморфни луцити

–        Слънчева уртикария

–        Персистираща фотосенсибилизация  - хроничен актиничен дерматит

–        Други по-редки форми – ювенилен пролетен фотодерматит

Оценявайки възможностите на хомеопатията,  както и клиничния опит в лечението на фотодерматозите натрупан през годините е видно, че хомеопатията е добър комплементарен терапевтичен метод, а при лечението на L.E.B е и метод на избор.

Доброкачественият летен луцит (L.E.B) се дефинира като кожни ерупции по зоните, изложени на слънцеогряване (предимно деколте, рамена, крайници). Лицето обикновено не е засегнато. Обривът се появява на 2- 3 ден след продължителна експозиция. Това е най-честата идиопатична фотодерматоза и тя засяга в 80% от случаите жени между 18 и 35 години. Лезиите са полиморфни: малки еритемни папули, папули – везикули, уртики и изразена подкожна зърнистост. Сърбежът е постоянен.  Излекуването настъпва в рамките на десетина дни след прекратяване на слънчевата експозиция, като впоследствие пациентът може добре да понася слънцеогряването и дори да получи задоволителен загар. Пристъпите се повтарят няколко години подред, с различен интензитет.

Няма яснота в етио-патогенетичен аспект на L.E.B. Най- вероятно се касае за локална „токсична” реакция, свързана с освобождаване и натрупване в епидермалния слой  на биохимични медиатори на възпалението вследствие на екстремна соларна експозиция (UVA – Muriaticum acidum!) при индивиди със слаба фотоадаптация ( Pulsatilla, Lachesis muta, Natrum carbonicum и разбира се Natrum muriaticum!). Свободните радикали несъмнено играят важна роля (Ferrum phosphoricum, Belladonna ; Apis mellifica ?!). Епидемиологичните проучвания при L.E.B позволиха да се елиминират медикаментозната фотосенсибилизация (хормони, анксиолотици, антибиотици и др.), козметичната (фотоалергия към кремовете със слънчеви филтри), фотосенсибилизацията, вследствие на външен контакт – най- често с растения (Hypericum perforatum, Ruta graveolens, Millefolium, Chenopodium anthelminticum…). Лъченията, предизвикващи L.E.B са от спектъра UVA (вероятно допълнени от инфрачервен спектър). Доказателство за това е предизвиканият артефициално L.E.B в солариумите, или този при PUVA терапията. (Muriaticum acidum; Pulsatilla, Lachesis muta, Natrum carbonicum и разбира се Natrum muriaticum).

Диагнозата е предимно клинична, диференциалната диагноза на L.E.B е най-честа с:

Полиморфни луцити – те се появяват в нашето обичайно ежедневие, след кратка разходка, пазаруване и др, от пролетта да есента. Лезиите са макуло-папулозни, засягат  предимно лицето и дорзалната повърхност на ръцете. Независимо от ограничената експозиция на слънце, те не изчезват преди края на есента.

Слънчева уртикария – рядка фотодерматоза, но често отъждестваявана с L.E.B. Морфологично се изявява с уртики, няколко минути след слънчева експозиция, които изчезват до половин час след пребиваване на сянка. Пограничните и/или неясни състояния изискват слънчеви тестове в специализирани дерматологични клиники.

Ювенилен пролетен фотодерматит – тази идиопатична фотодерматоза се проявява през пролетта; засяга предимно децата и подрастващите от мъжки пол. Изолираното засягане на ушите е типично, понякога се засягат и горните крайници. Лезиите са полиморфни, често евулюират в крусти, без цикатрикси. Оздравяването е спонтанно. През годините са възможни рецидиви.

Контантен дерматит – касае се за фитофотодерматоза, с изразена фототоксичност. Три са необходимите условия за проявяването и: влажна кожа (басейн, душ, изпотяване), интензивно слънцеогряване и контакт с растения ( най-често от семейство сенникоцветни). Лезиите са полиморфни, но линеарно разположени, или следват рисунъка на съответната част от растението. Най-често това е професионален фотодермит (градинари, озеленители).

Хроничен актиничен дерматит – рядка фотодерматоза, засягаща предимно възрастни мъже след 50 год,. Характеризира се с екстремна фоточувствителност – пациентите демонстрират силна непоносимост към слънцеогряването, с поява на екзематозни лезии по откритите части на тялото, няколко минути след експозицията си на слънце. Хистологично се открива  екзематозен инфилтрат по тип на псевдо-лимфом. Чести са кръстосаните алергии и полисенсибилизацията към метали (хром, кобалт), парфюми, както и фенотиазини и  халогенирани салициланилиди.

 Наскоро бе отделно класифицирана една форма на  L.E.B, вследствие на слънчева експозиция през зимата (през зимата има повече UVA отколкото UVB), наречена Зимен бенигнен луцит. Той засяга предимно деца и лица с фототипове I,  II,  III (по класификацията на  Fitzpatrick и Cesarini) . Проявява се с папуло-еритемни ерупции по лицето, 12 до 24 часа след интензивна слънчева експозиция. Често, с годините еволюира в L.E.B.

 Лечение на L.E.B

 Всеобщо е мнението, че трябва да се заложи на превенцията на тези заболявания  и като втора стъпка на лечението и вторичната им профилактика. Следователно е необходимо широко да се прокламират:

1. Всеки от нас да определи своя фототип (класификация на Fitzpatrick и Cesarini) , както и добре да познава характера на местното слънцеогряване (UV индекса).

2. Да се избягва престоя на слънце между 12 и 16 ч. през лятото.

3. Да не се предоверяваме  сляпо на протективните и разхлаждащи фактори:
- термични : вятър, облаци, вода , надморска височина и др…
- покривни : дрехите и чадъра не ни предпазват изцяло от слънчевата радиация – протективен фактор на тъканите!
4. При децата:
- да се предпазят от слънчев удар  (кърмачета),
- задължителен минерален крем с висок протективен фактор SPF  над 30,  устойчив на вода.

5. Фотопотекцията трябва да включва:
-  подходящи дрехи: тъкани с висок протективен фактор (деним), шапка, очила
-  правилна  и честа употреба на качествени козметични продукти с подходящ фактор на защита отговарящ на фототипа пациента – но те са само комплементарен фактор, а не основен на защита.

6. Да се предпазим от употребата и/или контакта с облигатни или потенциални фотосенсебилизиращи продукти – парфюми, храни, медикаменти, растения  и др.

7. Родителите трябва да дават добър пример.

Възможностите на класическото лечение

На първо място – крем със соларен филтър с висок фактор, подходящ за съответния фототип кожа.

Могат да се препоръчат per os:

  – производни на hydroxychloroquine DCI: 600 mg/24 h. Седем дни преди експозицията и 14 дни по време на експозицията  (ефикасността е около50 %, намаляват интензитета на прояви при възрастни, но са контраиндицирани при деца).

  – производните на пара-аминобензоената киселина и вит. РР  - ефективността от прилагането им е сравнима с  плацебо.

 - медикаменти съдържащи бета-каротин, ликопен, вит.С, Е и пр. – антиоксидантният им ефект  е в случая само комплементарна терапия.

Единствено фото терапията – UVB-TL01 е клинично ефикасна ( използват се UVB лъчи с тесен спектър), но има своите противопоказания, висока цена и изисква програмирано започване поне месец  преди излагането на слънце.

Възможностите на хомеопатията

 Изхождайки от индивидуалността на пациента, ползвайки своя и съвременния клиничен опит на колегите дерматолози и алерголози, можем да се реферираме на Материя медика  и да намерим няколко медикамента, които да представляват интерес и да са клинично надеждни. Естествено ще ги разделим на симптоматични (остри) и теренни.

 В превантивен план

 Eстествено, че става дума за вторична профилактика, превенция на пациенти които вече са демонстрирали в миналото симптоми на L.E.B. Седмица – две, преди експозицията на слънце, на пациента можe да се предложи:

  • Muriaticum acidum – изключително чувствителна към слънчевите лъчи кожа, с екстремно изявена възпалителна реакция (І-ІІ фототип по Fitzpatrick и Cesarini)

 Дозировка – 9 CH, по 5 гр. сутрин и вечер, 10-15 дни преди излагане на слънце.

  • Histaminum – изразен кожен тропизъм, регулира механизма на алергичната реакция. Показан предимно  при лица с уртикарии, кожни алергични реакции, докато при лица с  добавени такива и от  дихателния тракт – Poumon histamine.

Дозировка –  превантивно в  15 CH, 5 гр. дневно или 10 гр. седмично.

  • Hypericum perforatum – добре познат медикамент за травма на нервните окончания и центро стремителна болка. Незаслужено забравян като ефективен при фотодерматозите. Съдържа нафтодиантрони с фотосенсибилизиращи свойства.

Дозировка –  превантивно  и лечебно в  15 CH, 5 гр. сутрин и вечер, две седмици    преди и през периода на слънчевата експозиция

Няколко други медикамента от Материя медика привличат вниманието ни като надеждни при лечението на фотодерматозите (особено при контакт с фотосенсибилизанти) благодарение на фурокумарините който съдържат. Те са:

  • Millefolium – известен с  основните си показания при хеморагии – епистаксиси.
  • Ruta graveolens – известен с тропизма си към периостта, апоневрозите, сухожилията и хрущялната тъкан.
  • Chenopodium anthelminticum – основни клинични показания: ротаторно вертиго с хипоакузия; билиарни дискенезии.

Фурокумарините (5-MOP и 8-MOP) в състава им, амплифицират ефекта на ултравиолетовите лъчи (UVA) върху кожата.

Дозировка – 9 CH, 5 гр. няколко пъти дневно до редуциране на симптомите.

В лечебен план (симтоматични медикаменти)

 При условие, че е късно за превенция:

  • Apis mellifica – розово-червена, едемна кожа, с вид на кора от портокал, изразен парещо-щипещ сърбеж, облекчаван от студени апликации; възможни са и ерупции тип уртики. Пациента не изпитва жажда.

Дозировка– 15 или 30 CH, 5 гр. на всеки час

  • Belladonna – екстремно хиперемирана кожа, влажна, топла, болезнена и оточна с фини папули или скарлатиноформен обрив. Непостоянна жажда.

 Дозировка – 9 CH, 5 гр. на всеки час

  • Urtica urens – едемна кожа,  по бледен цвят в сравнение с Apis, парещи, щипещи уртики с интензивен сърбеж, влошаващ се от студени, влажни апликации, както и от допир.

 Дозировка– 5 CH, 5 гр. няколко пъти дневно до облекчаване на симптомите.

  • Muriaticum acidum – полиморфен обрив: еритемни или папуло-везикулозни плаки, сърбящи и парещи, с резидуална пигментация при еволюцията си. Сърбежът се засилва от слънце и вода (студена).

 Дозировка – 9 CH, 5 гр. три пъти дневно.

  • Ferrum phosphoricum – предписвам го системно поради доказания ефект да инхибира производството на оксигенирани свободни радикали. Същият ефект, но в по малка степен, имат и Belladonna  и Apis.

  Дозировка – 9 CH, 5 гр. два пъти дневно

Естествено приемите на тези симптоматични медикаменти се разреждат според ритъма на подобряване на състоянието на пациента.

Медикаменти за терена

 Най- често използвани са:

  • Pulsatilla – известна със слабата си фотопротекция – І-ІІ фототип. Чувствителният тип се характеризира със съдова недостатъчност (венозна и капилярна), в дерматологичен аспект – еритроцианоза на крайниците и звездовидни ангиоми. Винаги влошен от топлина и слънце.
  • Lachesis muta – изключително чувствителност към лъчиста топлина, в частност слънце. Крехки и чувствителни на външни дразнители (най – вече термични) капиляри. Изразена конгестия предимно на лицето, папулозни обриви тип розацеа.
  • Natrum muriaticum – показан при прояви на атопичен терен (кожа, дихателен и храносмилателен тракт), върху който често се развива L.E.B.  Да припомним надеждните и показателни модалности на влошаване през лятото, от слънце и на море, които са патогномонични.Често медикамент на първи избор.

Макар и по рядко предписвани, не трябва да бъдат пренебрегвани:

  • Phosphorus – изключително чувствителен към светлината, с изразена крехкост на капилярната стена. Наблюдавана склонност към ендотоксични реакции.
  • Natrum carbonicum – показан е за “карбоничния тип ” индивиди, известни с непоносимостта си към лъчиста топлина, особено слънчева, която брутално влошава морбидните му тенденции.

И накрая, но не на последно място, да не забравяме и “големите стеници”: на псората – Sulfur и на псоро- туберкулинизма – Sulfur iodatum. Тези медикаменти са показани най- вече при хиперстенични по своята реактивност пациенти, при които сенсибилизацията и токсо-алергичните реакции не са рядкост.

Дозировка – цитираните медикаменти за терена  предписвам в 15 или 30 CH, по 10 гр. седмично или месечно.

                                                                                                                                                                                                  За да могат пациентите ни да се радват на приятните слънчеви лъчи и да не чакат с нетърпение и облекчение рефрена: “Септември и лятото си отива!” (от известната песен на Mireille Mathieu “Acropolis adieu!”), да се възползваме от познаването на надеждните симптоми от Материя медика и от опита си на добри клиницисти!

Литература:

  1. Andree Houmard. Thérapeutique homéopathique en dermatologie. Edition Boiron, 2001
  2. Bock M, Anastasopoulou L, Antoniou C, et al. Lifetime prevalence and characteristics of photodermatoses in Europe. J Invest Dermatol, 2005; 125:853–853
  3. Bylaite M, Grigaitiene J, Lapinskaite GS. Photodermatoses: classification, evaluation and management. Br J Dermatol, 2009;161 (Suppl. 3):61–68
  4. Chefdeville F., Poncet J. Pratique homéopathique en allergologie. Edition CEDH, 1995
  5. Cazin J.-C. “ Effets anti-inflamatoires de dilutions homéopathiques d’Apis, Belladonna et Ferrum phosphoricum in vitro” Actes des entretiens homeopathiques, 2001, pp.33-35
  6. Demarque D., Jouanny J., Poitevin B., Saint-Jean Y. Pharmacologie&Matière médicale homéopathique 3-ed CEDH, 2003
  7. DeLeo V. Sunscreen use in photodermatoses. Dermatol Clin 2006; 24:27-33
  8. Fitzpatrick T. Polano M. and Suurmond D. Color atlas and synopsis of clinical dermatology, McGraw-Hill Book Co., 1983
  9. Hönigsmann H. Polymorphous light eruption. Photodermatol Photoimmunol Photomed, 2008; 24(3):155-61
  10. Kohler G. Lehrbuch der Homoopathie Ed. Hippokrates Verlag Stuttgart, 2000, pp.269-271
  11. La Ruche G. et Cesarini J. Photodermatoses et protection de lénfant. Edition Solal, 1995
  12. Lautenschlager S, Wulf HC, Pittelkow MR. Photoprotection. Lancet, 2007; 370: 528–537
  13. Lehmann P, Schwarz T: Photodermatoses: diagnosis and treatment. Dtsch Arztebl Int, 2011; 108: 135–141
  14. Murphy GM. Diseases associated with photosensitivity. J Photochem Photobiol B, 2001;64:93-98
  15. Nestorov I. Lucite estivale bénigne – le traitement. La revue du CEDH, juin 2006, pp.28-30
  16. Poitevin B. Aubin M. et Royer J.-F. “Effet de Belladonna et Ferrum phosphoricum sur la chemiluminescence des polynucléaires neutrophiles humains” Anales homéopathiques françaises, 1983, 3; pp.5-11
  17. Puy H., Gouya L., Deybach J. Porphyrias. Lancet, 2010; 375: 924-937
  18. Wan P, Moat S, Anstey A. Pellagra: a review with emphasis on photosensitivity. Br J Dermatol 2011;164:1188-200
  19. Дурмишев Л. Фотодерматози. Мединфо, 2010, год. Х, бр. 5, 1-3
  20. Несторов И. Клинична Хомеопатична Материя Медика. Изд. Изток-Запад, 2005

Предоставената информация   в статията  е общообразователна и не цели и не може да замести лекарския  преглед и консултация.