КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОМЕОПАТИЯТА?

Хомеопатията е клон на медицината. Тя представлява терапевтичен метод, основан на предписване на лекарства, получени въз основа на  фармакологичния принцип на подобието, които обикновено се използват в слаби или безкрайно малки дози.

ПРИНЦИПЪТ НА ПОДОБИЕТО КАТО ОТПРАВНА ТОЧКА

Принципът на подобието, който е формулиран още от Хипократ, установява връзка между терапевтичното действие на лекарственото вещество и неговата токсикологична сила. Състои се в прилагане на лекарствена субстанция върху пациент, която в големи дози, може да причини отравяне или да предизвика  набор от симптоми, подобни на тези, които характеризират неговото заболяване.

През 1796  година д-р Самуел Ханеман публикува изследванията си върху принципите на действие на   лекарствените средства и дефинира хомеопатията като терапевтичен метод, интегриран в медицинската наука.

Чрез прилагане на принципа на подобието, той  използва терапевтичните ефекти на вещества, като намалява тяхната токсичност, използвайки  ги  в много малки дози до ниво, наречено “безкрайно”.

БЕЗКРАЙНО МАЛКИТЕ ДОЗИ КАТО НАУЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Опитът показва, че въпреки високата степен на разреждане на активното вещество, неговият терапевтичен ефект се запазва. Въпреки непрекъснатият напредък на науката тя все още не е в състояние да  обясни действието на безкрайно малките разреждания.

Хомеопатията потвърждава, че веществата разредени над познатите  граници на разреждане на материята, притежават  наблюдаемо  биологично или физическо действие.  Това действие е измеримо, възпроизводимо и специфично за разреденото вещество. Формулирани  са много хипотези, за доказване на този постулат, но „безкрайно малката доза“ си остава научно предизвикателство.

ХОМЕОПАТИЧНОТО ДЕЙСТВИЕ

Хомеопатията е научен и терапевтичен метод, отворен както за научно-техническия прогрес така и за изслушване на болния. Той дава приоритет на превантивните действия.

Не само хомеопатията, а цялата медицината, се базира върху  съчетаване на научното познание с изслушаване и внимателно наблюдение на пациента в неговата специфика.

Лекарят не може и не трябва да избира априори специфично лечение или терапевтичен метод. При всеки отделен случай и при всяко състояние трябва да има предвид знанията си за отделните терапии и специфичното състояние на пациента.

Изборът на хомеопатично лекарство изисква много по-голяма индивидуализация от тази на избора на антибиотик, например. След като диагностицира  болестта, след като избере хомеопатията за терапевтичен метод, лекарят трябва да търси  лекарството или лекарствата, които са специфични за пациента  точно при това заболяване.

Всеки човек боледува от “свой” грип “, “своя ангина“  или “собствена” екзема, т.е. ще развива симптоми и начини на протичане на болеста, които ще се считат за лични и които ще ръководят лекаря при избора на конкретно хомеопатично лекарство.

Вярно е също така, че за определени симптоми или при определени остри състояния, практически винаги се използват едни и същи  хомеопатични медикаменти, независимо от принципа на индивидуализация.

Ще продължим скоро с практически въпроси и отговори. Очаквайте ни!

Ако се нуждаете от повече пояснения или у Вас е останало някакво съмнение, с най-голямо удоволствие ще Ви отговорим лично, ако ни посетите в  хомеопатичния ми център  – Център за Обучение и Практикуване на Хомеопатия  /ЦОПХ/ с предварително записан час на телефони –  стационарен: 0999821702, мобилни: 0882 628 108, 0887 253 432  или ни пишете на имейл: info@homeopath.bg  Запознайте се и със сайта ни: www.homeopath.bg

Персоналът на ЦОПХ е с дългогодишен опит и високо специализиран в областта на хомеопатията.

Д-р Иван Несторов