ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА

ИЗПОЛЗВАНИ СУБСТАНЦИИ

Малко от продуктите, използвани в хомеопатията, са синтетични, произведени в лаборатории – по-голямата част се извличат от естествени субстанции (растителни, животински или минерални). Броят на така наречените “хомеопатични първоизточници” днес надвишава 3 500.

Продуктите с растителен произход представляват повече от половината от използваните в хомеопатията вещества. Това най-често са билки, събирани от местата, където те обикновено се срещат. Растенията, доставени в лабораторията, трябва да отговарят на точни и строги показатели за качество. Важни са: периодът, в който е откъснато растението, мястото, климатът, надморската височина и др. Разбира се използват се и култивирани видове, като градинския невен. Обикновено се използва цялото растение, но в конкретни случаи, хомеопатични лекарства се извличат и от отделни негови части (цветове, листа, корени).

Продуктите с животински произход (мекотели, влечуги, насекоми) могат да бъдат както цели животни, като пчелата (Apis mellifica) или мравката (Formica rufa), така и отделни части, органи или секрети – например мастиленото вещество, което изпуска сепията (Sepia) или отровата на пепелянката (Vipera).

Продуктите с минерален произход представляват както прости и сложни вещества като сярата, среброто, сребърният нитрат, така и естествени химически комплекси (например мидените черупки или Calcarea carbonica; Petroleum и др.). Някои са и изкуствено синтезирани. Има и композитни сборове, като Causticum – смес от вар и калциев дисулфат.

В хомеопатията също така са известни и три основни типа препарати:

Биотерапевтичните медикаменти се получават на базата на продукти с микробиологичен произход, секрети, животински и растителни тъкани или алергени, които са стерилизирани, за да се получи хомеопатичен препарат. Ето няколко примера: Influenzinum, произведен от антигрипната ваксина на Института “Пастьор”, която, от своя страна, е разработена на базата на актуалните за сезона грипни вируси, според Световната здравна организация; Tuberculinum разработен на основата на култури от туберкулозен бацил и др.

Автоизотерапевтичните медикаменти се получават от вещества, които организмът на болния секретира, и съответно се използват само и единствено от него самия (урина, гной, храчки и др.)

Хетероизотерапевтичните медикаменти се извличат от вещества, външни за болния, към които той е алергичен. Това са т. нар. алергени – полени, домашен прах, животинска козина, както и някои медикаменти.

Имената на хомеопатичните препарати винаги са на латински. Тази практика се поддържа с цел да се създаде един универсален език на хомеопатията. Така във всяка страна, и на всички езици, имената на хомеопатичните лекарства са еднакви.

ПРИГОТВЯНЕ

Първичните вещества за производство на хомеопатичното лекарство трябва предварително да се разредят, за да отговарят на критериите за безкрайно малката доза, дефинирани от Ханеман. Този процес е различен, в зависимост от това дали става въпрос за разтворима субстанция (растителни и животински продукти, отрови) или за неразтворима такава (минерални продукти).

РАЗРЕЖДАНИЯ

Най-често хомеопатичните лекарства се приготвят чрез последователни разреждания на изходната субстанция в алкохол или дестилирана вода и последващи сукусии (т. е. разтръсквания). Счита се, че чрез тях веществото, от което се приготвя хомеопатичното лекарство, предава информация на разтвора, в който се намира. Така дори много силно отровни вещества стават нетоксични (тъй като концентрацията им в разтвора е почти неизмерима) и се превръщат в лекарства.
Разрежданията се извършват на базата на тинктури – майки. За да се получат те, използваният продукт се поставя в определен разтворител (обикновено спирт или вода).
Някои от субстанциите (най-вече тези, с животински произход – червена мравка, пчела и др.) се мацерират цели в спиртен разтвор и престояват определен период от време.

При растенията процесът е различен. Най-напред се проверява влажността им, измерват се, нарязват се или се стриват, след което се накисват в смес от вода и алкохол и престояват 21 дни. След пресоване, изцеждане и филтриране се получава тинктурата – майка, с концентрация 65 °. Едва тогава се преминава към приготвянето на разреждания от различен вид.

Стотични разреждания на Ханеман

Най-популярни са стотичните (центизималните) разреждания, които се отбелязват с CH. Една част от тинктурата-майка се смесва с 99 части спиртно-воден разтвор, след което се поставя в специален вибриращ апарат, който извършва стотици разтръсквания (сукусии) за минута. Това е процесът на динамизация. Така се получава 1 стотично разреждане на Ханеман (1 CH) или субстанция, съдържаща 1 % от изходния разтвор.
Ако от 1 стотично разреждане вземем една част и я прибавим към 99 части нов спиртно-воден разтвор и разтръскаме добре, получаваме 2 CH разреждане. На същия принцип се получават и 5 CH, 9 CH, 15 CH и т. н.
Най-често използваните в хомеопатията разтвори са 4, 5, 7, 9, 12, 15 и 30 CH.
Всяко разреждане трябва да се прави в различен флакон – това е т. нар. “метод на разделните флакони”. Така за приготвянето на 30 CH разреждане са необходими 30 флакона.

Десетични разреждания 

Ако разтворим една част от началната субстанция с девет части спиртно-воден разтвор, се получава 1 десетично разреждане или 1 D. При този метод всички последователни разреждания (съпроводени с енергично разтръскване) се правят в пропорция едно към девет.

Разреждания на Корсаков

Методът на единствения флакон е използван за пръв път през 1832 г. от руснака Симон Корсаков.
Във флакон се смесват 99 части дестилирана вода и 1 част от тинктурата-майка. Разтръсква се енергично, след което флаконът се изпразва. Счита се, че течността, останала по стените на флакона, съдържа 1 % от началния разтвор и представлява 1 разреждане на Корсаков или 1 К. Операцията се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо, за да се получи желания разтвор (200 пъти за 200 К). Най-често предписваните разтвори са 200 К, 1 000 К, и 10 000 К. Производството им се осъществява чрез специални апарати.
Към момента на нашия фармацевтичен пазар отсъстват десетичните Ханеманови и Корсаковите разреждания.
Какъвто и да е начинът за производство на хомеопатичния разтвор, съществуват строги предпазни мерки при приготвянето. Те се отнасят най-вече до чистота на работната среда, качеството на разтворителя и стерилността на използваните флакони. Мерките, гарантиращи качеството на хомеопатичното лекарство трябва да отговарят на стандартите за добра производствена практика и са приоритет на всяка специализирана лаборатория.

Стриване

Този метод се използва, когато субстанциите, от които се приготвя хомеопатичното лекарство, са неразтворими във вода или алкохол (най-често това са веществата с минерален произход).
Изходната субстанция се стрива в съд, след това 1 част от веществото се разбива с 99 части лактоза (млечна захар) и се получава 1 CH стриване. Операцията се повтаря в друг съд, за да се получи 2 CH, после в трети – 3 CH и т. н.

ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ

Хомеопатичните лекарства се срещат под различни галенови форми – гранули, хапчета, капки, прахове, кремове, ампули, супозитории.

Гранули, глобули и хапчета

Днес това са най-често срещаните форми на хомеопатичните лекарства.
Гранулите са много малки сферични хапчета с тегло 5 сантиграма (0,05 g). Счита се, че те са създадени от древногръцкия лекар Дискорид още към края на І век. Много използвани в Германия през XVII и XVIII век, те стават популярни и във Франция благодарение на хомеопатията и на докторите Ханеман и Дьо Гиди през XIX век. До 30-40 г. на миналия век гранулите са предпочитана форма и в класическата медицина, след което са изместени от познатите днес таблетки, капсули и др.. В наши дни те се ползват предимно в хомеопатията.
Гранулите са съставени от захар (захароза), а по-често, представляват смес от захароза (85 %) и лактоза (15 %). Тези субстанции се стриват много фино, добавя се захарен сироп, а специална апаратура превръща сместа в гранули. След това гранулите се импрегнират с различни разтвори, за да се превърнат в хомеопатични лекарства. Този процес се извършва на три етапа и това позволява хомеопатичния разтвор да проникне по-добре и по-равномерно*.
Приготвянето на гранулите продължава две седмици. В аптеките те се предлагат във флакони, съдържащи обикновено 80 броя.
Глобулите представляват мини гранули с тегло около 0,005 g, приготвят се по същия начин като гранулите и се предлагат в аптеките в опаковки от по 1 g, т. е. около 200 броя.
Гранулите като форма за хомеопатично лекарство са подходящи най-вече за ниските и средните разреждания – 5CH, 7 CH и 9 CH. Глобулите се използват при по-високите разреждания – 12 CH, 15 CH и 30CH. Разрежданията винаги са отбелязани на опаковката. Те могат да бъдат означени като десетични (DH) или като стотични (CH).

На родния фармацевтичен пазар присъстват разрежданията – 6,30,100D и 5,9,15,30 СН

*Meтодът на “тройна импрегнация” – патент на Жан Боарон 1961 г.- бел. авт.

Други лекарствени форми

Съществуват и други форми на хомеопатичните лекарства, които се използват в едни или други случаи.
Капките, сиропите, в шишенце от по 15, 30, 60, 125 или 250 ml. Обикновено те съдържат спирт (30 °) или вода. При изготвянето им най-често се използват ниски разреждания (СН или D) и в повечето случаи са композитни.
Прахчетата са особено подходящи за най-малките, тъй като могат лесно да се разтворят в бебешкия биберон.
Кремовете, ампулите и свещичките се използват значително по-рядко. Кремовете са подходящи например като медикаменти за лигавични и кожни увреди.

Независимо от формата, под която се продават в аптеките**, хомеопатичните лекарства са два основни вида:
• Монопрепарати – приготвени само от едно изходно вещество;
• Специалитети – съвкупност от няколко хомеопатични лекарства, които имат и по-специфични показания, но лесно могат да бъдат препоръчани и от фармацевта.

**На нашия фармацевтичен пазар има качествени, одобрени от оторизираните институции на РБългария хомеопатични медикаменти на фармацевтичните компании-“Boiron” (France), “Heel”и”DHU” (Germany) – бел. авт.

ПРИНЦИПИ НА ИЗПОЛЗВАНЕ

Правилата за приемане на хомеопатичните лекарства са много лесни, но съществени, за да действа препарата ефективно:
- За препоръчване е да се вземат при чиста устна лигавица (поне 15 минути предварително и след приема им да не се приема нищо друго);
- Трябва да ги оставите да се стопят под езика, без да ги смучете или дъвчете. Този начин на приемане на лекарствата, наречен подезичен е препоръчителен. Той улеснява усвояването на медикамента, тъй като тъканта под езика е богата на повърхностни кръвоносни съдове и освен това лекарството не е изложено на влиянието на секретите от хранопровода и най-вече на стомаха.
На практика обаче, сдъвкването и гълтането на лекарствата не пречат на действието им. Така се дава хомеопатичният препарат в шишето с биберон на новороденото, или разтворен в лъжичка вода, за да се преглътне по-лесно. Във ветеринарната медицина, гранулите се смесват с храната на животните.

Специфични забрани ?

Съществуват по-скоро някои обичайни препоръки отколкото специфични забрани, по отношение приемането на лекарства. Някои от тях са основателни, други не толкова. Все пак, повечето отговарят на общите правила за приемане на лекарствата, посочени от д-р Вание още в началото на XX век. Приложими са при всички медикаменти, въпреки че често са сочени като правила, отнасящи се предимно за хомеопатичното лечение.

• “По време на хомеопатичното лечение трябва да се избягва консумацията на мента, чай и кафе и др….”-  Тази препоръка не винаги е основателна: ако се приемат известно време преди или след лекарството, те не влияят на действието му. Вярно е обаче, че те могат да предизвикат промяна на абсорбционната способност на кръвоносните съдове в устата и да забавят по този начин усвояването на медикамента. Ето защо е препоръчително споменатите субстанции да не се приемат около половин час преди и след хомеопатичния препарат.
• “Да не се консумира алкохол и да се спре тютюнопушенето.” –  Що се отнася до тази забрана, все още не съществуват никакви конкретни доказателства за връзката между цигарите и алкохола и въздействието на хомеопатичните лекарства.

Съвременните начини на производство са повишили качеството и трайността на хомеопатичните лекарства в значителна степен. Ето защо, предпазните мерки при приемане на медикаментите вече не са от такова съществено значение. Все пак, от гледна точка на това да не се навлажняват гранулите и да не се замърсява съдържанието на опаковката на медикамента, препоръчително е при прием на гранулите да се използва пригодената за тази цел капачка на флакона с лекарството.

 Дозировка

Хомеопатичният медикамент предизвиква качествена реакция, докато алопатичният има количествено действие, т.е. действието му е пропорционално на предписаната доза. По тази причина в конвенционалната (алопатичната)* терапия дозировката се определя в стриктни граници според възраст, тегло, телесна повърхност. При хомеопатичното лекарство, което е реактивно и се предписва в безкрайно ниски дози практически няма риск от химична токсичност или предозиране. Поради това дозировката в хомеопатията не зависи от горепосочените показатели. Практически тя се изразява в избор на разреждане на медикамента и кратността му на прием във времето. Този избор се подчинява на точни правила в зависимост от представения казус и зависи от професионалната квалификация и компетентност на лекаря-хомеопат. Но най-общо казано:
- Ниско (до 5 CH или до 10D) или средно ( от5-12CH или от 10-24D) разреждане на медикамента се препоръчва по време на острата фаза на болестта. Ако симптомите се проявяват с голяма интензивност, лекарството може да се приема и през 5 – 10 минути;
- Високо разреждане на медикамента (от 12 CH или от 25D ) като симптоматична терапия се предписва при по-висока до пълна степен на подобие. По принцип тези разреждания са по подходящи при хроничните заболявания като теренно лечение. В тези случаи медикаментите се предписват през по-дълъг интервал на прием – веднъж дневно, седмично дори месечно и обикновенно са в доза глобули / 10 гранули/.

При условие, че е предписано едновременно хомеопатично и алопатично лечение, препоръчително е хомеопатичните лекарства да се вземат 15-30 мин. преди другите.

 *Алопатия – от гръцките” алос” – друг и” патос” – страдание. Лечебен метод, който се състои в третиране на причините или симптомите на едно заболяване с лекарства, които предизвикват противоположен ефект – бел. ред.

<<към  начална страница