ХОМЕОПАТИЯТА КАТО ЧАСТ ОТ ИНТЕГРАТИВНИЯ ПОДХОД ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА АЛЕРГИЯ

Д-р Хорхе Манреса, Испания

В настоящата статия бих искал да поговорим по-подробно за АЛЕРГИЯТА и защо е толкова полезно да бъде лекувана с ХОМЕОПАТИЯ.

Когато дадено заболяване, което засяга дихателната или храносмилателната система, или кожата, не се изцелява бързо според пациента, много често въпросът, който задава на лекаря е “Това, което ми се случва дали не е алергия?“.  Не, в повечето случаи  не става дума за алергична картина.

Алергията е термин, който обхваща много здравословни нарушения, така че е добре да се даде дефиниция на това понятие. И кой би могъл да го направи по-добре от Испанското общество по клинична имунология, алергология и детска астма?

“Думата алергия идва от гръцки, от гръцките думи alos и ergos. Алос означава друг, различен, странен. Ергос означава реакция. Алергията означава различна реакция, друга реакция, странна реакция, защото хората с алергии имат по различна реактивност от тези на хората без алергии.  Можем да дадем, обаче, и друг смисъл: реакция към различното, към другото, към странното, защото алергията е реакция на тялото към чужди за него вещества, към външни и различни вещества от компонентите на човешкия организъм.

Алергията е защитна реакция на  на организма срещу външни влияния/субстанции, които проникват в тялото. Тези вещества могат да попаднат в храносмилателната система чрез устната кухина (прием на храни, медикаменти),  чрез респираторната система (вдишани) или да бъдат абсорбирани от кожата ( втривания, ухапвания, инжекции). Имунната система разпознава тези вещества като чужди и се опитва да ги неутрализира. Хората, които не страдат от алергия, също ги разпознават като чужди, но организмът им ги „неутрализира“ без да се самонаранява чрез т.н. механизми на поносимост. Хората, предразположени  към алергии, също се опитват да ги неутрализират , но го правят чрез механизми, които вредят на самия им организъм и тогава са налице и клиничните симптоми на алергия.“

Алергичните явления са широко разпространени сред населението. Само в Испания е изчислено, че над 8 милиона души страдат от алергия към полени, а една четвърт от населението е предразположено към алергични реакции в по-голяма или малка степен.

За съжаление, броят на засегнатите се увеличава бързо през последните десетилетия. Въпреки че причините за това рязко увеличение не са известни, най-точните хипотези сочат екологични причини като замърсяване, храни или нови материали, а също така и начин на живот на развитите страни, където прекомерната хигиена може да стои зад това увеличение. Всъщност, в по-слабо развитите страни, честотата на алергиите сред населението е по-ниска.

Често чуваме  родителите да казват за детето си, че е „АТОПИЧНО“,  като обединяват термина с „алергично“, въпреки че не става дума за едно и също състояние. В медицината използваме термина “атопия“, когато организмът е ПРЕДРАЗПОЛОЖЕН към развитие и поддържане на алергия в течение на продължителен период от време. В повечето случаи тя е  към няколко вещества и се проявява с разнообразни симптоми. По принцип, „алергичен“ е организъм, който развива алергия към конкретно вещество. Атопичният организъм, има своите прояви обикновено още в най-ранна детска възраст и развива свръхчувствителност към различни вещества, които оказват влияние върху храносмилателната система, дихателната система и кожата.

Да разгледаме няколко въпроса по възможния най-опростен начин:

  • КОГА може да се появи алергия? На всяка възраст, от първите дни на живота на човека, макар че през последните му десетилетия е възможно предразположението да намалее.
  • НАСЛЕДЯВА ЛИ СЕ? Всъщност алергия към конкретен алерген не се предава по наследство. Това, което се наследява, е атопията или предразположението, или леснотата, с която се развива алергия въобще. Фактът, обаче, че деца и родители споделят една и съща околна среда, може да доведе до алергия към сходни субстанции. Във всички случаи, това че един или двамата родители са алергични не означава, че децата задължително ще бъдат алергични, въпреки че от дете до дете има разлика. Освен това не е необходимо родителите да бъдат алергични за да имат децата им някаква проява на алергия.
  • КЪДЕ СЕ ПРОЯВЯВА? Както казахме по-горе симптомите на алергия могат да се проявят на ниво дихателна система, храносмилателен тракт или кожа, а също и комбинирано в зависимост от предразположението на съответния конституционен тип.
  • КАК се проявява? Симптоматиката варира в зависимост от засегнатото място. При дихателния апарат общата картина включва кихане и/или сълзене на очите с парене, назална обструкция, кашлица или затруднено дишане (това което наричаме астма, въпреки че не всички астматици са алергични). На ниво храносмилателен тракт може да се наблюдава диария, повръщане или коремна болка. На ниво кожа проявите са уртикария или различни лезии от типа на лющене на кожата, мехури, везикули, зачервяване, пукнатини, подуване и др.
  • ЗАЩО? Какво предизвиква алергичните проблеми?  Това са така наречените алергени, т.е. вещества, способни да причинят алергични реакции при определени индивиди. Практически всяка субстанция може да бъде алерген: храни, медикаменти, вещества, които се разпръскват във въздуха и се вдишват, като цветен прашец, гъбички, прахови акари; вещества, които се докосват; материали, използвани в някои професии и т.н. В много случаи засегнатите пациенти са изненадани, че проявяват алергия към храни, които винаги са толерирали, но трябва да се има предвид, че броят на контактите, които индивидът трябва да има, за да развие алергия, варира значително при различните индивиди.

КЛАСИЧЕСКО ЛЕЧЕНИЕ. Конвенционалната фармакология в днешно време разполага с три вида лечение за алергични състояния: за премахване или облекчение на симптомите; продължително превантивно или противовъзпалително лечение и етиологично или  лечение за премахване на причината, което може да се състои в избягване на алергените, имунотерапия или ваксинация. Изборът на лечение зависи от конкретния пациент, въпреки че то е доста стандартизирано.

ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ. Алергиите вероятно са най-честата причина за консултация с лекар хомеопат и съставляват 40 % от общия брой на консултациите.

Хомеопатията също предлага лечение в три насоки:

Симптоматика. Лечение на симптомите в зависимост от индивидуалния начин, по който се проявяват при отделния пациент. Опитайте се да сравните отговорите на трима пациенти с алергичен ринит и ще видите разликите между тях по отношение на часа, когато настъпва кихането и кашлянето, назалната секреция, сълзенето на очите, дразненето в очите, носа, небцето, ушите…

Индивидуалния разпит на всеки пациент е това, което позволява на лекарите хомеопати да изберат специфичния медикамент за особеностите за един алергичен ларинкс, например.  Заболяването е едно и също, но начинът, по който то се проявява/протича, е специфичен за всеки индивид.

Така хомеопатични медикаменти като NUX VOMICA, ALLIUM CEPA, EUPHRASIA или SABADILLA, ще дадат много добри резултати, когато се има предвид тази информация.

При астма, медикаменти като IPECA, ANTIMONIUM TARTARICUM, PROSTAGLANDINЕ F2, DROSERA или BLATTA ще бъдат много полезни както за превенция, така и за лечение на симптомите.

Що се отнася до кожата, броят на лекарствата, които хомеопатът предлага за лечение на различните варианти на атопичен дерматит, без да се налага да прибягва до кортикостероиди, използвани универсално, е много широк. Уртикарията, както остра, така и хронична, реагира много добре на хомеопатичното лечение, което е добър избор за онези пациенти, чийто тестове са отрицателни и причината за алергията им остава неизвестна.

Превенция. В този случай лекарят хомеопат лекар взема предвид хроничния модус на реакция  на съответния пациент. THUYA, NATRUM SULFURICUM, SULFUR, ARSENICUM ALBUM, PSORINUM или MEDHORRINUM –  всеки един от тези медикаменти,  определя специфичния  начин, по който се проявява това хронично заболяване на нашия пациент. Начинът, по който се проявява то, не съвпада непременно с този на други  пациенти със същата патология, така че ако се отнасяме към него адаптирано, ще постигнем по-добри резултати.

При хроничните страдания лекарят хомеопат задължително трябва да прецени фамилната и личната анамнеза, хроничния модус на реакция, както и морбидните, морфологичните и поведенчески особености на пациента, за да предпише медикамент за чувствителен тип.  Така се постига по-голяма специфичност и персонализация на лечението.

Етиология или причина. Със специфични алергени, които са определени чрез тестове за кожна алергия (Prick) или кръвни тестове (Rast), без да е необходимо да се прилагат орални или инжекционни ваксини, които не винаги са добре поносими или са недостатъчно ефективни.

В хомеопатията разполагаме и с конкретни алерген специфични медикаменти като POLEN DE OLIVO, DE CIPRES, GRAMINEAS, ACAROS DEL POLVO, HONGOS и т.н., които ни дават възможност да лекуваме причината за алергията.

Причините пациентите да признават, че хомеопатията дава добри резултати при лечение на алергия, са:

1. Симптоматичното лечение е високо ефективно, бързо, сигурно и спестява използването на антихистамини.

2. Превантивното лечение, поради това, че е адаптирано към пациента, води до стабилни резултати, които се запазват във времето без прибягване до кортикостероиди или ежедневни симптоматични медикаменти.

3. Възможността да лекуваме причината, ако я знаем, или да оценяваме емпирично въздействието на определени алергени независимо от възрастта на пациента, благодарение на безопасността на хомеопатичните медикаменти.

4. Хомеопатията е изключително полезна в случаите, когато не е намерена причина за алергията или причината остава неясна, но има  положителен отговор при симптоматично и превантивно хомеопатично лечение.

5. Добрите резултати, които дават хомеопатичните медикаменти,  тяхната безопасност, възможността да бъдат използвани във всяка възраст, при бременност или едновременно с други медикаменти, ги прави първа линия лекарствена терапия при алергии.

И след всичко казано защо да нямаме предвид хомеопатичните медикаменти, когато лекуваме алергии?

Иточник: www.hablandodehomeopatia.com

Предоставената информация в статията е общообразователна и не цели, и не може да замести, лекарския преглед и консултация.