Дисциплината и първите седем години

д-р Иван Несторов

Дисциплината е онова деликатното равновесие, което се установява между родители и деца, щом вторите осъзнаят, че все пак има правила. Именно това осъзнаване трябва да бъде наш приоритет като родители и за него ние носим своята лична и обществена отговорност. Широко прокламираният либерален стил на възпитание в предходните 3-4 десетилетия, като че ли нанесе повече вреда отколкото ползи. Тръгнал правилно от демократичния с известното „ Бих те посъветвал така, защото…“,  поради структурните и характерологични особености на съвременния космополитен свят той лесно преминава в двете крайности: свръхлиберален – „ Прави каквото искаш…“ или  макар и по-рядко към авторитарен – „Ще правиш каквото ти кажа!“.  Първият стил развява в своя защита флага на индивидиума, а вторият издига на пиедестала правилата и подчинението.

Както животът го потвърждава, няма нещо по трудно от възпитанието, тъй като то е процес, а и се влия от много фактори, както генетично детерминирани, така и външни -  физични, микро и макро социални. Именно ние родителите имаме най- голямо влияние върху него – първо с генетичния материал, който предаваме, но и с микро средата която създаваме. Видно е, че нашият принос е най-значим и следователно и отговорността ни е най-голяма. В тази наша важна и сложна мисия е особено важно да мислим глобално /т.е социално/, а да действаме локално /разбирай-индивидуално/.  Родителят трябва да се съсредоточи върху решаването на онези задачи, които пряко влияят върху поведението на детето, но в никакъв случай не бива да се опитва да му въздейства като го манипулира, обижда, омаловажава неговата личност, неговите интереси и желания.

Важно е във всяка ситуация да запазваме спокойствие и да градим положителен образ, който да е пример за детето.

Дисциплината започва от първия ден от живота на всяко дете. Още със създаването на елементарната рутина на дневния режим ние полагаме основите на дисциплинираност. Дневният режим за сън и почивка, хранене и игра е основополагащият принцип, който формира първите наченки на дисциплината у малкото дете. Когато детето е вече в предучилищна възраст, идеята за дисциплина вече придобива доста по-разнообразно значение. В тази възраст у него вече се проявява чувството за неподчинение и налагането на правила, свързани с дисциплина стават неприятни, макар че са повече от необходими.

Американската академия по педиатрия (AAП) препоръчва на родителите да наблегнат повече на съветите и говоренето в опитите да установят правила и дисциплина, отколкото да прибягват до физически наказания.

Родителите трябва да приемат развитието на детето не само като физически факт, но и израстването на детето като отделна личност. Често поведението на децата е свързано с т.н. „проблеми на растежа“, които могат да бъдат временно неприятни, но те са неизбежни и съпътстват израстването на всяко дете. Дали това ще е гневно избухване, дали ще е отказ от споделяне,  затваряне в себе си – всички тези странности могат и да са само свързани с израстването. Родителите трябва да ги приемат и да ги проследяват в динамика, а не да ги заклеймяват или порицават. Дисциплината и реактивността ни  в тези ситуации се свежда най-вече до намерането на  сили за запазване на  спокойствие и трезва преценка. Могат и трябва да се прилагат познати техники за овладяване и облекчаване на ситуацията – например, да се преброи до 10, да се спечели време. Детето често има свой отговор, които ще е от полза на всички, стига да проявим търпение да го изслушаме.

Децата са предсказуемо непредсказуеми. Те не разбират родителските подробни графици и режими. Да се движим по инерция обаче, също няма да е от полза нито за децата, нито за нас. Най-важно е, наред с установените практики, да се подхожда с разбирането, че въпреки всичко, правилата могат да бъдат нарушени или променени. Този подход в повечето случаи ще е по-скоро от полза, отколкото във вреда. Това означава децата да имат една обща представа от режим, дисциплина и правила, които са необходими за да се развиват свободно социално полезните им способности, а не да ги чувстват като капан.

Предучилищната възраст е деликатно време за растящото дете, в този период от развитието си то трябва да бъде оставено да прояви своя самостоятелен избор. Например, можете да попитате детето какво би искало за обяд, но ако то предпочита да не обядва точно в този момент, това не бива да се превръща в драма. Повечето педиатрични академии и асоциации насърчават обучението в дисциплинираност на детето чрез активно слушане.

Ето и някой конкретни препоръки на Американската академия по педиатрия :

• Когато има проблем с дисциплината е добре да се реагира веднага, да се обърне внимание на поведението, да се каже че то е проблемно и без да се излиза от добрия тон, да се разговаря с децата колкото е възможно по-спокойно и градивно. 
• Когато дисциплината не е на ниво, децата би следвало да бъдат лишавани от някои привилегии, които имат. Родителите трябва да обяснят на децата си какво ще се случи, ако повтарят едно и също вече порицано поведение. Естествено, трябва задължително да му се обясни кое е нормалното поведение.
• Децата в предучилищна възраст трябва да бъдат съзнателно насърчавани да изразяват своите емоции чрез думи и да казват как се чувстват. Родителите трябва да научат децата си да използват думи, когато искат да изразят своето разочарование.
• Основният модел за подражание у децата си остава този, който детето вижда у родителите си и вероятно точно него ще следва в живота си, често дори подсъзнателно. Това е най-добрият модел за подражание за вашето дете. Ако вие успешно владеете емоциите си, говорите спокойно, когато трябва да повторите едно и също нещо няколко пъти, децата ще ви възприемат много по-сериозно и ще изпълняват онова, което им казвате. Те по естествен начин ще възприемат това поведение и ще го следват по-нататък в живота си.
• Устните порицания и съвети губят своята ефективност спрямо дисциплината, когато се използват прекалено често.
• За да получите най-добрите резултати за дисциплинирането на детето, трябва да се съсредоточите повече върху поведението на детето. По този начин може да се намалят агресивното и противопоставящо се поведение у децата и по никакъв начин да не се допуска физическо наказание като метод за възпитани

Ако срещате проблеми с възпитанието на своите малчугани – чувствате се вие пренапрегнати, или те не възприемат вашите съвети – консултирайте се с лекар хомеопат и психолог. Нека не забравяме известната сентенция: „Липсват първите седем години!“.

Използвани са материали от www. familyshare.com

Статията има общообразователен характер, не може  и не претендира за изчерпателност.